„Drive” е филм от 2011 г., не много, но все пак погрешно преведен като „Живот на скорост”. Преведен е погрешно, не само защото скоростта липсва, а и защото няма a lot of driving, за да бъдем честни. Пак непонятно за здравия разум в ИМДБ филмът държи рейтинг от 7,8 – точно колкото е одобрението на публиката в Изгнилите домати (78%), ноооо пак там има и 93% одобрение от критиката. Изобщо критиката трябва да си вземе по един дебел кол и една шашка динамит и да си ги завре в гъза, когато става думи за филми… Критиката живее и съди по някакви стандарти за кино, установени малко преди раждането на братята Люмиер, затова продуктите, които тя одобрява, са някакви квази-европейски скучни бози, чийто достойнства са, че са неразбираеми и нехаресвани от никого, което според „Академията” ги прави много изискани, а не просто тъпи. Глобалният проблем обаче е, че като цяло зрителите също са тъпунгери и се влияят от чуждото мнение, защото нямат собствено. Така ако „Академията” каже, че една боза е гениална, зрителите почват да се самонавиват по въпроса, почват да пишат мнения в този ред на мисли и като каскаден ефект изведнъж филмът се оказва страхотен, без изобщо рецензентите му да се замислят, че всъщност не е така. В такива моменти здравият разум бива отритнат, a зрителите, които не одобряват продукта биват заклейменини като хейтъри, глупаци, сноби и т.н. вместо обратното.

Само докато се наблюдава началото на Drive, става ясно, че ще се гледа мега помия, въвеждането, в която става на фона на редуващи се ръкописни розови надписи. Сякаш комбо от Кардашян/Сайърс се е заело със заснемането на екшън/трилър/драма, която ще е яка, защото те са я заснели. Дори самият постер на филма е издържан в същия направо гей стил:

Историята разказва за Раян Гослинг, който е професионален състезателен шофьор, макар че това трудно би се забелязало от плаката в ляво. Плакатът предполага по-скоро филм за борбата на гей малцинствата в САЩ.  Извън дневната му работа на механик или нещо подобно, той помага на крадци и грабители да избягат от местопрестъплението с колата му, защото е дяволски добър. Така Раян Гослинг преживява. Освен това той е много куул и затова има 2 реплики през целия филм. Защото като си мълчиш, явно си супер готин пич. В един момент Раян Гослинг се влюбва в съседката си Кaри Мълиган. Тя разбира се е хот, обаче има детенце и мъж. Все пак Гослинг се сближава с нея и с невръстния ѝ син и заради тях се въвлича в много голяма афера…

Като цяло този сюжет е толкова изтъркан и глупав, че дори не си заслужава розовите надписи в началото. Има един друг филм „Шофьорът” (The Driver) на Уолтър Хил от 78-а година с Раян О’Нийл и Изабел Аджани, който докато бях малко момче съм гледал по летните кина на морето сигурно 5 пъти. Този филм ми се струваше невероятно готин, защото разказваше за Раян О’Нийл, професионален шофьор, който не ползва оръжие, не краде лично, но помага на бандитите да избягат от местопрестъплението при кражби и грабежи, понеже кара дяволски добре кола и ченгетата не могат да го хванат. Изабел Аджани беше много красива жена, филмът беше супер напрегнат и краят му беше изненадващ. Освен това актьорската игра беше впечатляваща. Изабел Аджани играеше повредената фатална мацка – тя не излъчваше емоция, просто вършеше задачите си с машинна прецизност и презрение към останалите. Същото се отнасяше до Шофьора – т.е. Раян О’Нийл – лишен от емоции тип, също повреден, уж без предразсъдъци и съпричастност – егоист до мозъка на костите, но когото връзката му с Изабел Аджани промени изначално и в края на филма върна двамата герои към човешкия род. Това беше смисълът на филма.

Смисълът на Drive не е същият. Създателите на „Drive” са решили явно, че гледалите “The Driver” от 1978 са мъртви, затова могат да откраднат сценария, да сложат вътре Раян Гослинг вместо Раян О’Нийл, Кери Мълиган, вместо Изабел Аджани (последното е все едно да замениш говненца с диаманти) и да кашират кинти. Най-ужасното обаче е начинът, по който това се случва. И Раян Гослинг и Кери Мълиган (възлюбвената му) играят като някакви дървета, насечени наскоро за бастуни. Те мълчат и се гледат тъпо, с празен поглед през цялото време все едно са зомбита, попаднали в „Ана Каренина” – т.е в най-скучния роман на Земята. Изобщо – актьорската игра в този филм се изчерпва с мълчането на Гослинг и Мълиган и гледането им с чувство. Противопоставете това на Раян О’Нийл и Избел Аджани, които дори с мълчанието си изглеждат убедителни в ролята си на отритнати от обществото, които търсят мястото си под слънцето и ще се ужасите колко е безсмислена новата лента. Филм без послание, без идея, без сюжет, без красота на заснемане, без ефекти, без нищо. Абсолютно излишен и скучен филм.

Във филма също са кастнати Браян Кранстън и Рон Пърлман, но са включени единствено за инкасиране на парички. Спокойно можеше да мине и без тях.

Заключение: Никога, ама никога не гледайте филма “Drive”