(1983) р. Стив Карвър

Когато Чък Норис казва виц
за жената на Уил Смит,
Уил Смит става и зашлевява жена си.
Анонимен автор

В памет на Чък Норис гледахме “Самотният вълк Макуейд” – най-великият с Чък Норис. Разбира се, трябва да се има предвид, че когато се казва най-великият с Чък Норис, летвата всъщност не е сложена твърде високо, защото макар Чък да е легенда и културен феномен, филмите му никога не са били върха. Като за филм от 80-те обаче, и като за филм с Чък Норис, става за едно гледане. Аз естествено съм го гледал много пъти, първият от който беше когато бях малък, вероятно е било преди 90-те години, защото помня, че още нямахме видео вкъщи, а бяхме у един приятел, който имаше видео вкъщи, следователно е било много отдавна.

Филмът редува някои добри моменти с блудкаж, присъщ за 80-те, но като цяло е доста впечатляващ. Чък Норис е в ролята на Джей Джей Макуейд, тексаски рейнджър, и това естествено е супер яко. В самото начало тексаската полиция прави засада на банда престъпници, но работите се объркват твърде много, защото те са пълни аматьори, за разлика от тексаските рейнджъри, и въпреки че имат числено превъзходство, ченгетата са бързо обкръжени и обезоръжени. Цялата история се наблюдава спокойно от Макуейд – вълка, който се е позиционирал на едно възвишение в близост и е показан в една прекалено изразителна сцена, заснет отдолу нагоре, за да се подчертае доминацията му над ситуацията. Музиката, използвана за фон, силно напомня на тази в уестърните на Серджо Леоне с минималистичния си стил и малкото инструменти, като китара и тромпет, вокалите и свиренето с уста, който е станал емблематичен за този жанр. Композитор обаче не е Еньо Мориконе, а друг италианец на име Франческо де Мази.

След тази грандиозна интродукция Макуейд бавно слиза от позицията си, приближава се към лошите без оръжие, пребива ги, взема им узитата и почва да се върти като пумпал и да стреля като откачен, но по някаква случайност избива само лошите.

Макуейд спасява ченгетата, един от които на име Кайо, е Робърт Белтран, известен главно като Чакоте от „Стар трек: Вояджър“. След това се отправя към близкия град, седалище на рейнджърите, може би Хюстън, може би Далас, не знам, където присъства на церемонията по пенсионирането на друг тексаски рейнджър – Дакота (изигран от актьора с абсурдното наименование Л. Кю. Джоунс). Дакота е представен като супер тексаски рейнджър с над 2000 ареста, който изглежда като умствено изостанал от пътуваща менажерия, с нелепа прическа и бели филип тотювски мустаци. Така че най-великият тексаски рейнджър има по-скоро вид на карикатура и е особено смешен как се опитва да изглежда като яко копеле. В странна проява на синхронистичност на следващия ден след Макуейд гледах една серия на оригиналния сериал за Пери мейсън – сезон 1, епизод 20 – „Случаят със самотната наследница“, в която актьорът Л. Кю. беше жертвата. Връзката между двете обстоятелства е единствено психологическа и е много странна, предвид, че въпросният актьор не е ужасно известен, но успях да го гледам в различни роли, в два поредни дни.

Обратно към филма – в града Макуейд отива при шефа на тексаските рейнджъри, който естествено яростно му крещи в лицето, защото не го харесва, и го запознава с новия му партньор, естествено Кайо, въпреки че не е ясно как става тъй, след като Макуейд все пак е тексаски рейнджър, а Кайо е прост полицай. Макуейд не е щастлив и казва на шефа си, че не е познал, защото той работи винаги соло и напуска офиса на тексаската рейнджъратура, но по-късно двамата – Джей Джей и Кайо естествено ще станат приятели.

След тези въвеждащи сцени, които всъщност са доста добре обмислени, макар и шаблонни като за екшън от 80-те, сме запознати с лошия, който е Дейвид Карадайн, забравена икона от 70-те, чиято кариера беше съживена за кратко от Тарантино, когато Карадайн беше избран да играе наемния кунг-фу убиец Бил в „Убий Бил“. Интересно е, че Карадайн придобива известност със сериала „Кунг-фу“ от 1972 г., в който той играе монах от манастира Шао Лин, пътешестващ из Америка. През 1972 Карадайн е вече на 32 г., като преди това е бил театрален актьор. Макар че няма никаква идея от бойни изкуства, Карадайн играе ролята в сериала, която до голяма степен популяризира бойните изкуства на запад. Заради ролята си Карадайн започва да практикува бойни изкуства и всъщност по-късно имиджът му е, че е „каратист“, макар да не е такъв.

Обратно на Карадайн Чък Норис е шампион по карате. Чел съм „Сензационният бестселър на New York Times „Тайната на вътрешната сила на Чък Норис“, неговата автобиография, написана от Джо Хайамс и оттам знам доста любопитни факти. Поради популярността на бойните изкуства в края на 60-те и началото на 70-те, дължаща се до голяма степен не само на Брусли, но и на въпросния сериал Кунг фу с Карадайн, Норис става актьор.

Как се случва това, каква е неговата история?

Норис е привикан в армията след като навършва пълнолетие и е стациониран в Корея, където започва да се занимава с таекуондо, по-скоро от скука, отколкото от интерес. Все пак става доста добър и продължава заниманията си след като се завръща в САЩ след уволнението си. Там Чък става шампион и треньор по карате. От позицията си на утвърден професионалист започва да преподава бойни изкуства на някои топ холивудски актьори и продуценти. Най-известният вероятно е Стив Макуин, който му е нещо като приятел, ако се съди по биографията на Чък. По този начин Чък навлиза в киното, въпреки че никога не достига истинската А-листа на холивудските звезди.

Така кариерите на Карадайн и Норис започват диаметрално противоположно – единият е актьор, по неволя каратист, а другият каратист, еволюирал в актьор. През 1983 г. тези кариери се пресичат във филма на Стив Карвър „Самотния вълк – Макуейд“. Макар че по сценарий героят на Карадайн Роули Уилкс трябва да е равен на този на Норис в бойните умения, Чък казва за способностите на Карадайн, че Карадайн е токлова добър каратист, колкото Чък е добър като актьор… Затова и честно казано движенията на Роули Уилкс изглеждат малко смешни и претенциозни пред наистина светкавичната бързина на Норис. Карадайн обаче винаги си е бил помпозен, както може да се види и от долното видео, телевизионна реклама на неговата поредица от тренировъчни видео касетки, наречена Spiral Fitness, в която Дейвид препоръчва късо парче градински маркуч като изключителен тренировъчен уред.

Преди да се върнем към филма искам да подчертая, че зад хумора и безкрайните мемета за неговата „всемогъщност“, зад т.нар. Чък Норис факти, истинският Чък Норис е човек с много дълбоки ценности и дисциплина. Той е създал свой собствен „Кодекс на честта“, който аз наричам „10-те божи заповеди на Чък Норис“, които гласят:

1. Ще развивам потенциала си до краен предел във всяко отношение.
2. Ще забравя грешките от миналото и ще се концентрирам върху постиженията в бъдещето.
3. Винаги ще работя за любов, щастие и лоялност в семейството си.
4. Ще търся доброто във всеки и ще го карам да се чувства ценен.
5. Ако нямам какво хубаво да кажа за някого, ще мълча.
6. Винаги ще уважавам успеха на другите колкото и моя собствен.
7. Ще бъда непредубеден.
8. Ще отдавам уважение на авторитетите по всяко време.
9. Ще остана верен на моя Бог, моята страна, семейството и приятелите си.
10. Ще остана целеустремен през целия си живот, защото това позитивно отношение помага на моето семейство, моята страна и на мен самия.

След тези всъщност достойни за уважение принципи, трябва да кажа, че винаги съм се чудил как Чък Норис изпълнява емблематичните си шутове, обут в тесните си дънки, без да се самокастрира.

Обратно към филма – след като сме запознати колко железен е тексаския рейнджър Макуейд, режисьорът ни представя лошия Роули Уилкс, който е търговец на оръжие и убива някакви хора за пари. Макуейд обаче няма нищо общо с това – той не е разследващ тексаски рейнджър по случая. Напротив – той е нещо като Мел Гибсън, който иска да живее в мир, но след това идват англичаните и убиват семейството му („Смело сърце“, „Патриотът“). Джей Джей отива на хиподрума, където дъщеря му да поязди, а там пристига Уилкс с претенциозния си Мерцедес Бенц с номер „карате“ и почва да предизвиква Макуейд по всякакъв начин, за да се бие с него, като така привлича вниманието върху себе си. Запознати сме и с прелъстителната фатална жена Лола Ричърдсън, изграна от Бабара Карера. Тя е прекрасна и въпреки че е била съпруга на съдружника на Уилкс (Карадайн), не може да го понася и се влюбва бързо в Макуейд. Любовта ѝ е толкова силна, че малко по-късно има една сцена, в която Лола слиза от Ролс ройса си, за да пусне прахосмукачка в бунгалото, където Норис живее и се налива с бира. Норис обаче е изключително груб към нея и я изгонва, вбесен от самоволието ѝ, което е разбираемо отчасти, защото тя му изважда бирата от хладилника и я оставя да се стопли. За щастие Лола следва точки 3, 4 и 7 от заповедите и проявява снизхождение към дебелащината на Макуейд, след което следва още една хубава, но пресилена сцена, в която героите се отдават един на друг. Целият филм е едно пътешествие нагоре и надолу, редувайки хубави сцени и добри идеи с абсолютни абсурди и озадачаващи сюжетни дупки.

Пример за такъв изключително слаб момент е сцената, която едва не ме накара да намразя Чък Норис. Героите отиват на парти, дадено от Лола и Уилкс. Песни, танци – всичко е супер. Макуейд отива да си вземе бира. Предлагат му Хайнекен, но Макуейд се сопва и се намусва, защото нямат Перла. Няма ситуация, в която Хайнекен да не топ бира. А като се цупи, че няма Перла Макуейд изглежда като някакъв лигльо, който си настоява на някаква американска помия, вместо да рискува да опита нещо ново, каквото е премиум европейски лагер. Как по този начин спазва заповед номер 7, че ще остане непредубеден, питам аз? За щастие Лола идва и се разпорежда със сервитьора. Оказва се, че Перла има, но мучачото пази „най-доброто“ за негови хора. След изричното настояване на домакинята обаче Макуейд получава любимата си пикня. Наистина много противоречив момент е това, но аз съм сигурен, че вината не е на Чък Норис, а на продуцентите, които вероятно са получили много пари, за да рекламират Перла като по-хубава от Хайнекен.

И така животът си върви и Макуейд изобщо не би кръстосал пътища с Уилкс, ако по една случайност лошите не бяха нападнали дъщерята на Макуейд. Една вечер докато дъщерята се натиска с приятеля си в колата им, в близост се случва сделка с незаконно оръжие. Двамата тийнейджъри стават неволни свидетели на транзакцията, като един от лошите разстрелва младежа с узи. Нищо не му пречи да разстреля и очевидката, в лицето на дъщерята на Макуейд, но той разбира се избира далеч по-несигурния вариант да избута колата ѝ надолу по хълма с надеждата, че тя ще умре. Разбира се тя не умира, а се озовава в пирогов и това мотивира Макуейд и Кайо да се заемат с разследването на случая. Макуейд и Кайо се сближават, но по някаква причина Кайо не нарича Чък Норис Макуейд, нито Джей Джей, дори не Джим (каквото е всъщност името му), а го нарича „рейнджър“.  „Ехо? Рейнджър? Къде си, Рейнджър? Добре ли си, Рейнджър? Жив ли си Рейнджър?“ Ясно че да си тексаски рейнджър е голяма работа. Но все пак никой в живота не говори все едно че е Хамлет. В „Хамлет“ например никой не се обръща към Хамлет по име, а с „принце“: „Познавате ли ме принце? Съвсем не, принце? Как честен, принце? Напълно вярно, принце. Имам, принце…“ и т.н. Разбира се да си принц не е като да си тексаски рейнджър, защото ако беше, „Хамлет“ щеше да е много по-интересна книжка и щях да я прочета цялата навремето като ученик, а не само до там, до където се появява духът, след което качеството пада стремглаво надолу.

Нашите герои си плюят на дланите и се захващат да разследват, но тогава идват тъпите от ФБР и им отнемат случая. Любопитното е, че един от агентите на ФБР е българският актьор Филип Трифонов, известен от филми като”Момчето си отива” и “Оркестър без име”. Ролята му е малка, но основополагаща и играе изключително некомпетентен агент, заради когото цялата операция се проваля и той самият е убит в процеса. Преди това да се случи обаче Кайло и Макуейд си залавят информатор, когото дават на Дакота, да го пази. Дакота го пребива редовно, за да изглежда много мачо тексаски рейнджър с над 2000 ареста, макар че побоят над завързан и безпомощен мъж с очила, дори последният да е престъпник, не прави добро впечатление. Затова ѝ когато лошите идват и убиват Дакота, не може да се каже, че не изпитах известно удовлетворение. Това обаче прелива чашата и Макуейд се настройва за кръв.

Филип Трифонов, агент Джаксън (Леон Айзък Кенеди), двама статисти и още Кайо и Джей Джей (сумарно 6 души) се отправят в пустинята с 2 джипки, за да намерят оръжията на Уилкс. Въпреки че са ФБР и тексаски рейнджър, като абсолютни любители те се хвърлят в неизвестното без никакъв план и без никакво разузнаване, защото се оказва, че Уилкс има цяла армия от добре въоръжени главорези. Когато разбира това, вместо да се откаже или да извика подкрепление, Филип Трифонов решава все пак да извърши арест и призовава лошите да се предадат. Както може да се предположи, бандитите оказват яростна съпротива, като при престрелката Филип и двамата анонимни агенти са убити, а останалите са ранени. Самият Джей Джей е ранен, пленен и заровен жив във верния му джип. Джипът му обаче не е обикновен въпреки неугледния му вид, а е супер мощна машина. Затова когато Джей Джей идва в съзнание, той се освежава с една бира Перла и с чиста сила на волята и с мощния си джип успява да изскочи изпод земята и да се спаси.

След като избягват на косъм  от смъртта, нашите герои сякаш се предават и си казват майната му на Карадайн, не мога да го мисля, нека се оправя, не е наш проблем. Джей джей прекарва дълго време в тренировки, защото раните му пречат да стреля и да се бие. Карадайн е изнесъл операцията си в Мексико и няма рационална причина да се занимава с Макуейд, но въпреки това решава да отвлече дъщерята на Макуейд и Лола и да ги заведе в Мексико. Това му изяжда и главата, защото нашите отиват в Мексико и го сцепват жестоко. Не всичко завършва с хепи енд обаче. Лола се хвърля на пътя на куршума, за да спаси Макуейд и умира драматично.

След „Самотниятт вълк Макуейд“ има още много филми с Чък Норис, но неизменно са по-слаби и по-ниско бюджетни. Макуейд е легендата, която вдъхновява сериала „Уокър, Тексаският Рейнджър“. В него Чък Норис играе Кордел Уокър, тексаски рейнджър. Не съм и няма да го гледам, но поне знам песента, с която е подходящо да завършим.

In the eyes of a Ranger,
The unsuspecting stranger
Had better know the truth of wrong from right.
Cause the eyes of a Ranger are upon you,
Any wrong you do, he’s gonna see.
When you’re in Texas, look behind you,
Cause that’s where the Ranger’s gonna be.

Ето и художествения превод:

Във очите на тексаски рейнджър,
неподозиращият чужденец
най-добре да знае що е лошо и добро.
Рейнджъровите очи те гледат зорко,
всяко зло, което сториш, той ще види.
Щом си в Тексас, зад гърба си погледни,
точно там тексаски рейнджър бди.

Край

Краен резултат 6 от 10 рейтинг. ⭐⭐⭐⭐⭐⭐