(1987) режисьор Пол Майкъл Грейзър
„Бягащият човек“ беше един от любимите ми филми като дете. Имах го на видео касетка и сигурно съм го гледал десетки, ако не стотици пъти. Но това беше преди тридесетина години, а както е известно, хората се променят, или поне се променя начинът, по който са възприемат фактите, когато са вече възрастни. Затова преди няколко дни реших отново да гледам филма, въпреки че го знам почти наизуст, за да преценя дали ще ми направи същото впечатление. Например когато за първи път гледах „Черният рицар“ на Нолан през 2008 г., бях на мнение, че е един от най-добрите филми не само за Батман, но изобщо и го бях оценил с 8 звезди. Когато гледах същия филм през 2022 г. останах поразен какво толкова ми е харесало в тази претенциозна и неразбираема боза, и справедливо го преоцених на 5 звезди. Вероятно ще му дам и по-малко ако го гледам отново, затова го избягвам. След като такъв обрат може да настъпи с много по-съвременен филм, какво да кажем за „Бягащият човек“, заснет преди 38 г.? Но… Няма причина за притеснение, можем да кажем, че навремето са знаели как да правят интересни филми и след като изгледах отново филма, дори повиших оценката си за него от 7 на 8.
Навремето, както споменах, гледах филма на видеокасетка с полупрофесионален дублаж от английски. Това не ми беше попречило тогава, но трябва да подчертая, че с оригиналното озвучаване и на 4К, нещата изглеждат много по-добре и забелязах много неща, които преди са ми убягвали. Освен това за научна фантастика от 1987 г. филмът има поразително съвременна визия. Например ефектите дори на кинематографичен шедьовър като „Пришълците“ от 1984 г. на 4К изглеждат дървено, дори в ремастрираната версия. С „Бягащият човек“ не е така, филмът изглежда добре визуално, въпреки че мястото и времето на действието тук е далеч по-близо до реалността, отколкото в космически фантастичен екшън, така че обяснимо ефектите не са толкова трудоемки за създаване.
Филмът е заснет по романа със същото име на Ричард Бакман. Това го помня още от едно време и всъщност още тогава бях много изненадан, когато разбрах, че Бакман е псевдоним на Стивън Кинг. Не помня как научих, тогава нямаше още интернет, най-вероятно когато съм чел книгата „Бягащият човек“, там е било пояснено чие е авторството. Сюжетът на филма обаче доста се отдалечава от първоизточника си, макар да не смятам, че това е лошо в случая. Основната идея е същата – в близкото бъдеще, т.е. вече в миналото, защото действието се развива през 2017 г., световната икономика се е сгромолясала, съществуват само полицейски държави, които държат хората в подчинение, като не достигат основни ресурси като храна и вода. За да налагат контрол над масите правителствата се обръщат към опита от древността и към формулата хляб и зрелища и то главно зрелища, като започват да излъчват садистични телевизионни шоута като Бягащият човек, в които осъдени престъпници са преследвани от въоръжени ловци, за да ги убият в ефир. Ако преследваният успее да се измъкне, той печели играта и бива реабилитиран. Не помня в детайли книгата, но тя имаше много по-мрачен характер, като там мястото на играта не беше ограничено и беглецът се опитваше да се скрие навсякъде на планетата Земя. Във филма, съвсем рационално, зоната на играта е сведена до някаква лимитирана територия от няколко квадратни километра, в които се заснема шоуто.
Първата мисъл, която ми мина през главата докато гледах, беше, как филмът е актуален и днес, даже повече от преди. Той поставя проблема за дезинформацията и как медиите се използват безпардонно за разпространение на лъжи, които лесно се попиват от затъпелите и безкритични граждани. През 1987 г. този проблем е по-скоро доктринален. Днес е абсолютно глобален и притеснителен. Сега е много по-лесно да се направят фалшиви снимки, клипове, да се разпространят клевети и лъжи, след като вече всеки може да е медия чрез интернет платформите. В комбинация с нелюбознателни и затъпели хора, които ги мързи дори да проявят минимална инициативност, за да проверят достоверността на снесеното им от мрежата, пропагандата и дезинформацията са достигнали умопомрачителни размери. Уви този проблем се задълбочава от т.нар. изкуствен интелект, който е склонен често да си измисля, но тъпаците непрекъснато прибягват до него. Почти под всеки пост в туитър днес има коментар „Грок, какво е това?“; „Това вярно ли е, Грок?“ Грок, дай ми контекст и т.н.“ Грок се нарича AI на туитер и непонятно защо потребителите не искат информация например от други потребители или да потърсят самоинициативно такава в търсачките, а се допитват да изкуствен интелект, интегриран на платформа, собственост на доказан демагог, расист и фашист.
Хубавото на филма естествено е, че не се взема на особено сериозно, което реално го прави по-въздействащ. Всеки би предпочел да гледа как Арнолд раздава правосъдие отколкото например да посети семинар на тема дезинформацията в съвременния живот, където да получи 400 страници синопсис на главната лекция. Всичко във филма е пресилено и карикатурно, но не изглежда фалшиво на фона на съществуващата развлекателна индустрия. Атмосферата на телевизионното шоу е достоверна – с публика в студиото, танцуващ ансамбъл от млади момичета, участниците са облечени в костюми, трика и т.н. Изключително много са заимствани елементи от кеча, като ловците са бутафорно нелепи, но се възприемат на сериозно.
Когато героят на Арнолд – Бен Ричардс е заловен и предаден на телевизията за участие в шоуто, на него му се назначава не служебен адвокат, а служебен импресарио, който да защитава неговите права… Ловците всъщност са и кечисти и респективно когато Бен се справя с всеки един от тях, го прави с кратка остроумна фраза, което се превръща в традиция за Арнолд, започвайки с I’ll be back от Терминатор. Всъщност в днешно време употребата на подобни кратки коментари, наречени оne-liner-и достигат до абсурдни проявления, като някои от топ актьорите даже си водят на площадката собствен сценарист, който е нает само и само да редактира сценария на филма по такъв начин, че героят му да вкара една-две яки фрази, за да изглежда по-готин. Това са т.нар. punch-up сценаристи и фактът, че има такава професия, е достатъчно красноречив.
Ето кои ловци са изпратени по петите на Бен Ричардс, Касапина от Бейкърсфилд:
1. Под нулата (Subzero). „Ето го твоят Под нулата – сега е кръгла нула“, казва Арнолд, след като се справя с ловеца. В ролята на Под нулата е Професор Тору Танака… Който не е ясно в каква област е професор, вероятно е професор по кеч. Героят на Танака е хокеист, което няма особен смисъл, защото за да може да се пързаля с кънките си, е необходимо да има ледена пързалка на територията на играта, в която бягащите да попаднат, но разбира се това се случва и професорът използва целия си арсенал от оръжия като хокиен стик, остър като катана, експлодиращи шайби и т.н., за да ликвидира нашите герои, но без успех. Професор Тору Танака разбира се участва и във филма „Отмъщението на нинджа“ с Шо Косуги. Там играе един от лакеите на лошата нинджа Брендън. Това няма никаква връзка с „Бягащият човек“, просто „Отмъщението на нинджа“ много ме кефи и използвам всеки удобен случай да го реферирам…
2. Резачката (Buzzsaw), в ролята Гъс Ретуиш, е моторист, използващ верижен трион, за да сече жертвите си. Готиният превод на прякора на героя Резачка на български идва от времето на полупрофесионалния дублаж. В субтитрите към последната прожекция, която го гледах, го бяха нарекли Трионът, което, всеки ще се съгласи, е доста по-малко въздействащо от Резачката. В сублимния момент Резачката казва на Ричардс: „Обичам тази резачка. Тази резачка е част от мен и ще я направя част от теб“ На което Ричардс отвръща „Не се притеснявай, задръж си я“ с неповторимия си акцент – и разполовява Резачката през междукрачието.
3. Динамото (The Dinamo) е оперен певец. Навремето той ми изглеждаше като префърцунено парвеню, което пее опера. И макар това да е точно така за персонажа Динамото, тогава не знаех, че той пее истинска оперна ария. Става дума за арията на „Hai già vinta la causa“ (Вече си спечелила делото) на граф Алмавива от операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Динамото пее:
Già la speranza sola delle vendette mie
Quest’anima consola e giubilar mi fa.
Самата надежда за моето отмъщение
утешава душата ми и ме кара да ликувам.
Което е добре подбран фрагмент и доста пасва на сцената, като се има предвид, че граф Алмавива е антагонистът в пиесата на Бомарше и в операта на Моцарт.
Бен Ричардс не ликвидира Динамото. Той снизходително го остава да живее, въпреки че Динамото е затиснат под бъгито си, като по този начин показва на публиката, че изобщо не е садистичното чудовище, каквото го изкарват. Актьорът Ерланд Ван Лид сам пее фрагмента от арията на граф Алмавива, който може да се види тук:
Ерланд очевидно може да пее добре, а кратката сводка на страницата му в ИМДБ показва, че се е занимавал с борба на почти професионално ниво. Той едва ли би станал новия том Круз, но все пак можеше да придобие някаква известност, ако не бе починал внезапно от инфаркт на 34 г., само месеци след премиерата на филма „Бягащият мъж“.
4. Следващият ловец е Файърбол, който винаги ми е бил страшно познат като актьор, но никога не можех да сетя от къде. Ролята се изпълнява от Джим Браун, като най-накрая с помощта на ИМДБ разбрах, че ми е толкова познат, защото същият играе и негъра Джеферсън в “Мръсната дузина”. Най-странното е, че както „Бягащият човек“, така съм гледал и „Мръсната дузина“ стотици пъти, но никога не съм забелязал, че и в двата филма участва един и същи актьор, а още по-тъпото е, че гледах Дузината само преди няколко седмици за пореден път. Причината да не забележа този факт е, че двата филма са заснети с разлика от 20 години помежду си и очевидно Джим Браун е остарял, но все пак физиономист с претенции като мен, много се излага по такъв начин. За съжаление от момента на включването на Файърбол в лова филмът забавя оборотите и вече не е толкова интересен. Не е лош, но започва да се забелязва типичната захаросаност на екшъна от 80-те и се подготвя неправдоподобния хепи енд.
В този ред на мисли, смешното е, че на съвсем първата VHS касетка, на която гледах филма, краят беше отрязан. Стандартната VHS касетка е с капацитет 3 часа, което дава възможност да се запишат два филма с продължение до час и тридесет минути, колкото беше обичайно да продължава един филм от 80-те. Обикновено се режеха надписите на първия филм и вторият се записваше докъдето стигне. „Бягащият мъж“ обаче с продължителността си от 101 минути излиза малко над това времетраене и тъй като беше вторият филм на касетката, свършваше в момента, в който нашите герои щурмуват студиото на шоуто. Макар да това да беше дразнещо обстоятелство, никога не съм го възприемал много на дълбоко, точно защото важното вече беше видяно и оставаше само предвидимият хепи енд.
5. Последният ловец е Капитан Свобода (Captain freedom), в ролята Джеси Вентура. И тук отново има няколко любопитни момента с героя и персонажа му. Първо името му Капитан Свобода, естествено е пародийно заимствано от други емблематични капитани, като Капитан Америка, Капитан Планета, Капитан Марвел, Капитан България…. Второ, той се явява в студиото да протестира, че няма да му с даде реална възможност да участва в лова. Студиото не може да си позволи още един провал и да даде възможност Бен Ричърдс да набере още популярност, затова изобщо не прибягва до услугите на Капитан Свобода. С помощта на компютърен монтаж се генерира изкуствено сцена, в която капитанът ликвидира Ричардс. Това е вторият интересен момент. Филмът показва, как специалистът по компютърна анимация наслагва лицето на Арнолд върху предишна жертва на Капитан Свобода и рендира клипче, в което Арнолд бива разчленен на ограда от шипове… И публиката не успява да разбере, че това е манипулация. Днес, с използването на AI подобна фалшификация, т.нар. “deepfake”, може да си направи не компютърен специалист, а всеки отегчен зрител на новия Капитан Америка вкъщи и то без да пипа клавиатурата. Това е много голям проблем за обществото, комбиниран с намаляващата критичност на зрителите към това, което гледат. Преди може би 30 години един колега ми беше казал, колко неправдоподобни му изглеждали „Междузвездни войни“ заради въжетата… Той не каза къде ги е видял тези въжета… Но аз съм гледал филма много пъти, най-вече на видео касетки и после на двд, и никога, ама никога не съм видял въжета. Искам да кажа, че от краен скептицизъм, неусетно как хората преминават в крайна доверчивост относно почти едни и същи неща, които възприемат с очите си. Така днес почти непрекъснато се създават подобни фалшиви клипове, най-често с цел разпространяване на дезинформация, така че филмът е уцелил с предвижданията си за бъдещето, като е сбъркал само в мащаба и то в посока подценяване на социалната заплаха, защото днес не само голяма ТВ компания има ресурса да направи подобни фалшификации, ами почти всеки с елементарни умения, след което да ги разпространи лавинообразно благодарение на социалните мрежи и платформи.
Джеси Вентура си партнира с Арнолд още в един емблематичен филм и това е „Хищникът“. „Хищникът“ е може би най-великият филм на света завинаги и е непонятно защо всяка година не взема Оскар. Там Джеси играе Блейн – първата жертва на хищника и тип, който няма време да кърви… И понеже „Хищникът“ е толкова невероятен филм, почти всички актьори там имат успешна политическа кариера по-късно в живота. Арнолд е ясен – губернатор на Калифорния, но Джеси Вентура също е бил губернатор, вярно на Минесота, не толкова важен щат, но все пак това не е малко постижение. Мислех, че Бил Дюк и Сони Лъндъм, изпълняващи Мак и индианеца Били, също са били губернатори, но се оказа, че съм грешал. Сони е бил кандидат за губернатор на Кентъки, което не е същото като да е бил губернатор, както кандидат студент не е същото като студент. Бил Дюк пък не е бил нито кандидат, нито губернатор.
Сега няколко думи за позитивните персонажи, които не са толкова забавни, колкото злодеите, но все пак и за тях има няколко любопитни и интересни факти.
1. Бен Ричардс, касапинът от Бейкърсфилд е разбира се Арнолд Шварценегер, който е и звездата на филма. За него няма какво да се каже, което не се знае, той е икона.
2. След като избягва от затвора Ричардс отвлича композиторката Амбър Мендез, за да му помогне да напусне страната. Първоначално тя е ужасена и се опитва да го предаде, но постепенно разбира, че той е жертвата, присъединява се към съпротивата и се влюбва в него. Ролята се играе от Мария Кончита Алонсо, която има известна популярност през 80-те. Тя дори играе в „Хищника 2“, който обаче е без Арнолд. Навремето с един приятел много ѝ се подигравахме, може би след ролята ѝ в евтиния екшън „МакБейн“, не съм съвсем сигурен, но почти 99% беше в него. Наричахме я дебелогъзата от „Бягащият човек“, защото изглеждаше нелепо в камуфлаж и с автомат в ръка. Сега като я гледах след толкова години, не ми изглеждаше особено дебелогъза. Малка проверка за биографията ѝ даже разкри, че е била Мис Венецуела или нещо подобно. Като цяло не бих казал, че е особено добра актриса, нито че е много красива, но има своя кариера жената.
3. Япет Кото е в ролята на Лафлин – един от съратниците на Ричардс. И за него няма какво толкова да се каже, освен, че е той е добър поддържащ актьор от 80-те, запомнящ се с ролята си в „Пришълец 1“ и най-вече на Алонсо Молсли от ФБР в шедьовъра на Мартин Брест „Среднощно препускане“.
4. На последно място отделям внимание на Мик от съпротивата, който е изигран от Мик Флийтууд, барабанистът на групата Флийтуд мак. Това е обстоятелство, което всъщност пак открих чак сега, защото като малък кой би чел надписите на филма и кой би чувал за Флийтууд Мак, а и дори да бях, нямаше как да го позная под целия грим. Мик играе себе си, защото още в началото, когато сваля експлоатиращото колие на Ричардс, той заявява: „Ти си едно от ченгетата, които затвориха приятелите ми и изгориха песните ми…“ Това е симпатично скрито послание (т.нар. easter egg) към феновете и се вписва добре във филма.
Реално в живота Мик е остарял по-добре, отколкто във филма. Ето снимки на барабаниста през 2018 г., само 1 г. след времето, когато се развива действието във филма.
Други интересни факти са:
1. Хореографията е дело на Пола Абдул – хореографката прочула се покрай Майкъл и Джанет Джексън и по-късно станала самата тя певица. Хореграфията на танците доста наподобява на тази на клиповете и шоутата на Джанет Джаксън, Мадона, Бейонсе и т.н. – т,е, ансамбъл от танцьорки, танцуващи в синхрон, но допринасят до голяма степен за възприемането на шоуто „Бягащият мъж“ като на реално ТВ шоу. Разбира се тези танци не ме интересуваха когато бях малък, Тогава чаках да дойде екшъна, но гледайки филма днес, виждам, как това е обмислен и добре изпълнен елемент от кинематографията, който допринася за цялостното повишаване на качеството на филма и за постигане на реализъм при екранизацията на фиктивното ТВ шоу.
2. Музика е написана от Харолд Фалтермайер, автор и на емблематичната музика на „Полицая от Бевърли хилс“ и е модерна за времето си, електронна, синтезирана и футуристична. Макар музиката на „Бягащият човек“ да не е от най-запомнящите се в този жанр, все пак е достатъчно разпознаваема и интересна.
3. Има един т.нар. неутрален персонаж. Това е бодигардът на лошия, изпълнен от Свен Оле Торсен. Свен винаги е бил поддържащ актьор, но е удивително в колко много знакови филми участва и колко от тях са и с участието на Арнолд. Той играе в „Конан Варварина“, „Конан Разрушителя“, „Червената Соня“, „Сурова сделка“, „Хищника“, „Близнаците“, „Терминатор 2“ и „Последният екшън герой“. Най-известната му роля е от „Гладиатор“, където играеше завърналия се от пенсия легендарен боец, който Максимус уби при боя с тигрите… Свен също участва в „13-ия Войн“, „Къл Завоевателя“ и много други и е странно, как едва ли не никой не го помни, въпреки че участва навсякъде.
4. На 7 ноември 2025 г. ще излезе римейк на „Бягащият човек“ с Глен Пауъл. Глен в момента е доста популярен и го бутат навсякъде, но още от сега ми е ясно, че филмът няма да е добър. Ще последва съдбата на „Зов за завръщане“ с Колин Фарел, „Робокоп“ с Джоел Кинаман и „Конан Българина“ с Джейсън Момоа – претоплени манджи, тотално забравени само няколко години след премиерата, докато първообразите ще бъдат вечни.
8 от 10 ярки звездички