Днес предмет на анализ е филм с Чък Норис, така че трябва да подходя с особено внимание поради обяснимия страх да не ме застигне възмездие от неизвестна посока. Нали не критикът анализира Чък Норис, а Чък Норис АНАЛизира критика и т.н. и пр… Така, след като изчерпах декларативните условия за непоемане на отговорност, нека премина към ход по същество.

Филмът e „Missing in action“, или както го превеждаше ХАКОМАТ – „Изчезнал по време на акция“. Изгледах го вчера и всъщност за самия мен е доста необяснимо защо това се случва с 40 години закъснение (условно казано, тъй като от премиерата му през 1985 г. са минали само 32 г.), но през които съм изгледал доста материал. 80-те години на 20-ти век наистина дадоха на човечеството едни от най-разкошните филми и най-страхотните идеи в киното, голяма част от които са доста пренебрегвани от критиката и още повече от претенциозните зрители, повлияни от същата тази критика, от псевдоестетиката и от откровеното кривене на душата. Тези ленти заслужават награди в хиляди пъти повече от съвременните бутафории на Уди Алън, Рефн, Алмолдовар, Михалков и така нататък прехвалени режисьори. Говоря за истински филми като „Робокоп“, „Конан“, „Рамбо – Първа кръв“, „Блейд рънър“, „Терминатор“ и доста други. Разбира се, същият период даде на света и невероятно количество уонаби евтинджоски филми, направени с мъчната надежда да се изплатят. Такива продукции например са „Американски нинджа“, „Американски кикбоксьор“, „Универсален войник“ и още много със Синтия Ротрок, Дейвид Брадли, Кевин Сорбо, Томас Иън Грифит, Шо Косуги, и много знайни и незнайни. Впрочем нещата не са много по-различни днес, а и не са били иначе през 70-те и 60-те. Просто спомените на зрителите рядко се простират до там.

Ако си малък през 80-те всички американски екшъни ти се струват невероятни. Като поотраснеш обаче и дойдат 90-те и 2000-те обикновено заемеш обратната позиция, решаваш колко си бил глупав и се случва да станеш естет, забравяйки героите си. В действителност, когато гледаш кино просто трябва да използваш мозъка си – своя мозък, а не този на другите и да не се влияеш от тяхното мнение. Не трябва да се страхуваш да кажеш, че награденият с Оскар филм е пълно говно, дори да е с Мерил Стрийп или Леонардо Ди Каприо („Дяволът носи Прада“, „Завръщането“) и, по дяволите, бори се като лъв, когато ти натякват, че „Лудият Макс – Пътят на Яростта“ е тъп американски екшън, а ти си тъп, защото той ти харесва. „Мнението е като задника – всеки си го има“, казва Клинт Ийстууд в „Смъртоносен списък“ (The dead pool), но това действа в двете посоки – и за еснафите и за естетите.

Малко се отдалечих от темата. Истината е, че филмите, които сме гледали като деца, трябва да прегледаме като възрастни, като използваме главата си, а не предразсъдъците или спомените си. Така например единствения филм, който бях гледал невръстен с Чък Норис, е „Самотният вълк Макуейд“. За мен това беше мегафилм. Помня как Чък Норис убиваше с поглед. С поглед и Узи. Помня и че имаше неугледен, но супер джип. С него той правеше каботаж на правителствените джипове, докато те безпомощно затъваха в калта, а накрая Норис, пребит като куче, със силата от една бира и джипа успя  да се самоизрови от подземята, където беше жив затрупан и преби жестоко Дейвид Карадайн (а.к.а. Бил от Кил Бил).

И така стигаме до анализа на „Изчезнал по време на акция“. Филмът експлоатира мема, как след войната във Виетнам, милиони американски войници са изоставени в плен от американското правителство и от ЦРУ при нечовешки условия да бъдат роби и да умрат в чутовни мъки в близкия изток. Брадок, т.е. Чък Норис, е успял да избяга от такъв лагер, да се добере до Америка, където никой не му вярва, че е жертва, затова той се връща във Виетнам, освобождава пленниците и собственоръчно печели Виетнамската война. Накратко филмът следва дословно сюжета на „Рамбо – Първа кръв – част 2“, където Сталоун, след като спечели отново Виетнамската война и освободи американските пленници, обяви и спечели войната срещу американската бюрокрация и ЦРУ. „Изчезнал по време на акция“ обаче е като Рамбо за бедни. Трудно е да си представиш, че Слай може да надиграе друг артист, но Чък Норис наистина изглежда като кадър на НАТФИЗ пред Рамбо. Наистина, виждал съм български артисти по-добри от представянето на Норис в „Мисията“, което е достатъчно забележително, защото е известно, че БГ артистите трудно могат да бъдат задминати в бездарността си. Порноактьори са заслужавали, заслужават и ще заслужат все повече „Говнар“ или както се казваше българската театрална награда, от самовлюбените, високомерни и арогантни български АРТ актьори, но някак така се случва, че Чък Норис не е по добър от тях. Разбира се, БГ артистите трябва да си траят, защото ако Норис ги чуе… Помня как дори Жан Клод Ван Дам беше пръснал от бой дебелия гъз на най-добрия български актьор – Асен Блатечки – дългогодишен носител на „Говнар“ и виновник да изчезват вещи от вашия дом. Ако Норис напипа Блатечки да му рови в хладилника, леле мамо, страх ме е да си го помисля.

Дали заради неумението на Норис да пресъздава емоция, дали заради бездарността на режисьора Джоузеф Зито да направи филм, Брадок е представен като някакъв психопатичен дегенерат, за разлика например от Рамбо 2, където Джордж Косматос, все пак успява да покаже персонажа в добра светлина и да го изкара жертва, макар жертвата да убива хладнокръвно около 200 души, без да ѝ мигне окото. Косматос знае, че не върви главният ти герой да се държи като абсолютен гъз, да не стиска подадената му ръка, докато е на дипломатическа мисия, посреднощ да се промъква и да екзекутира хора без причина, нещо което Зито не разбира. Може би затова Слай гледа жално, а Чък Норис просто… гледа. И тогава идва най-великата сцена с Чък Норис. Не знам Зито дали е бил сериозен докато я е заснемал, наистина не знам, но просто е гениална:

След тази сцена, дори обстоятелството, че (спойлер) Брадок заведе освободените пленници директно пред Комисията за защита на конкуренцията (майтап, междуправителствената комисия, създадена да претупа разследването има ли американски войници във Виетнам) следваше на автопилот. Мисля, че легендата Чък Норис тръгва точно от тук. От този филм. От тази сцена.

Заветът на „Изчезнал по време на акция“ обаче не се изчерпва само с тази лента. Някой би казал, че продълженията на точно такъв тип продукции са били възможни само през 80-те, но това не е така. Безумните филми непонятно винаги успяват да получат продължения. Така в зората на киното „Франкенщайн“ се следва от „Булката на Франкенщайн“ и от „Сина на Франкенщайн“. Днес Бързи и яростни се следва от още 7 части. А по времето на Брадок „Missing in action“ има две продължения. Първото е предистория как Брадок освобождава себе си от плен. (този сикуъл е почти ок) А второто е… Как Брадок спасява жената и детето си от плен…

80-те наистина бяха велико време!