It’s the final countdown… we’re leaving together…. Понеже ще ходим на концерт на Юръп, т.е на Europe, този филм трябваше да се изгледа. Какво може да се обърка в такъв филм? Кърк Дъглас/ака Исур Даниелович, както ми казват субтитрите, е там. Martin Sheen/ака Ramon Esteves, както субтитрите не ми казаха, също се е набутал. Гледах го и нещо сякаш се обърка.

(Спойлер)

Филмът разказва как американският самолетоносач Нимиц с цялото си въоръжение е изтеглен през дупка във времето през 1941 г. и би могъл да се намеси във Втората война и да спаси американската база в Пърл харбър от унищожение. Той се опитва да стори това и филмът свършва.

Аз имам доста дълга история с The final countdown. Първият път, когато го гледах, беше по Българска национална телевизия докато бях съвсем малък. Естествено това беше нещо ужасно впечатляващо за мен. Със страхотни, направо истински сцени, един самолетоносач се върна във времето и почна да бие съвременните по онова време самолети много мощно. Едни прекрасни свръхзвукови изтребители размазаха някакви каруци на лошите японци, които бяха решили, че могат да правят каквото си искат. Бях много впечатлен.

Доста години по-късно пак попаднах на същия филм. По реминисценции си спомнях, че е по-добър и от Робокоп и от Пришелецът и от Терминатор. Вече беше тръгнал интернет и чак тогава всъщност разбрах, че името на филма е The final countdown. Преди това го знаех като „Оня филм, дето един самолетоносач се върна във времето“. Филмът пак много ми хареса. Едни модерни изтребители се гаврят с някакви допотопни бангии на японци (Мицубиши) и ги разбиват след много красиво следване на полета на самолетите.

И накрая дойдохме до днешния ден. Пак изгледах този филм след още 10-тина години и наистина не разбирам какво съм откривал в него преди. Филмът откровено е тъп. Да, заснет е с много пари на палубата на Нимиц, предлага интересни сцени със самолети, Мартин Шийн, Кърк Дъглас, Джеймз фарентино и Катрин Рос са добри артисти и доста популярни по времето на снимките, но историята не води до никъде и затова като цяло е скучна.

(Сега отново спойлер)

Самолетоносачът с пълното си въоръжение и екипаж се връща в миналото; разбираемо капитанът и офицерите недоумяват какво се е случило; борят се със ситуацията; разбират къде се намират – т.е. насред инвазията на японците в Пърл Харбър на 7-ми декември 1941 г.; сещат се, че Нимиц може да очисти целия японски флот, защото идва от бъдещето; започват атака, но са принудени да се върнат в настоящето посредата на кампанията; край.

Така филмът няма никакъв смисъл. Освен пропаганда колко са велики ВВС на САЩ по това време, филмът е абсолютно безсмислен. А този сюжет дава страшни възможности за импровизация. Например: Нимиц е предотвратил Пърл Харбър, Америка не влиза във Втората война, така Хитлер завзема цяла Европа и дели света с Рузвелт? Или Нимиц е толков мощна машина, че след като побеждава японците, германците, руснаците, Кърк Дъглас решава да стане господар на света? Кърк Дъглас става господар, но умира, след което офицерите си поделят света на зони, както генералите на Александър велики? Възможности много, но всички уви са пропилени от слабия сюжет.

Всъщност слабият сюжет следва най-логичната линия за пътуването във времето, която е разяснена от персонажа на Джеймз Фарентино. Потокът на времето не може да се промени. Ако се върнеш назад, дори да си мислиш, че можеш да промениш събитията, няма да успееш. Защото към момента, в който тръгваш обратно във времето, за да го промениш, ти всъщност вече си бил в миналото, опитал си да промениш събитията, но не си успял.

И макар това да е най-простата сюжетна линия, вместо тази, която примерно във филма излага като хипотеза Мартин Шийн – как ако човек се върне във времето би могъл да убие дядо си, което на практика би лишило голям социален кръг от порно звезди от дохода на Чарли Шийн, филмът не става по-интересен.

Уви, тези възможности са пропилени. Филмът завършва така, както започва, т.е. всяко развитие на действието се оказва ялово и води до началото, което прави историята абсолютно безсмислена и скучна.