(1984) режисьор Джон Милиус
След най-големия си режисьорски успех да направи „Конан Варварина“ с Арнолд Шварцнегер – един от най-великите филми, снимани някога, Джон Милиус изсира „Червена зора“. Филмът е на абсолютно различна тематика от Конан и е ужасно тъп. Странно обаче рейтингът на критиката в изгнилите домати е 48%, а на публиката е 65%, което за мен е непонятно щедро. „Червена зора“ е правен за умствено изостанали зрители, обиден е, безсмислен е, пълен е с недомислици и е ужасно скучен.
Историята е за това как Съветският съюз напада и окупира САЩ, но група гимназисти от селяндурски американски град организират съпротива и побеждават червената армия с партизанска тактика. В разгара на студената война и от двете страни на желязната завеса пропагандата е неистова, но „Червена зора“ е просто нелеп. Филмът граничи с абсурдността на анимационният филм „Рамбо“, в който нарисуваният Слай се бори с помощта на „Силата на свободата“. Ако „Червена зора“, както първоначално неоправдано предполагах, беше някаква пародия, нямаше да има проблем, но филмът си е 100% сериозен и като резултат невъобразимо глупав.
Един от факторите, поради които „Червена зора“ има висок резултат, може би трябва да се търси в епохата, в която е заснет. 1984 г. наистина е в пика на Студената война и много от зрителите намират отдушник от реалните си страхове именно в такива пропагандни ленти. За сравнение филмът има римейк от 2012 г., който слава богу не съм гледал, с рейтинг доста по-нисък от оригинала. Причината за неодобрението е в това, че публиката вече далеч не се вълнува от безумия като заплаха от ядрен холокост, комунистическа или капиталистическа инвазия и заличаване на начина на живот, какъвто познава. Впрочем от нашата страна на желязната завеса ние също се вълнувахме от пропаганда, но с обратен знак. Когато бях в началното училище излезе “Рамбо 3″ (серията в която Рамбо избива руснаци). Той и в двойката избива руснаци, но не в такъв мащаб и там вниманието е концентрирано как печели виетнамската война. Един от съучениците ми разказваше “Рамбо 3”, защото останалите нямахме видеа вкъщи и как да го гледаме, но направо благоговеехме след разказа. Приятелят ми разправяше как Рамбо се катери по „Кремъл“ в едната ръка с автомат и как избива руснаци със стотици. Как те го нападат с пехотинци, танкове и самолети, но той се катери към петолъчката и ги избива като кучета. Това е история, която никога няма да забравя, въпреки че когато след няколко години гледах в действителност филма, установих, че няма нищо общо с детската история. Моят съученик всъщност явно не беше гледал “Рамбо 3”, а си беше измислил целия разказ, явно повлиян от слуховете за филма, за да се направи на интересен. Както казах, малко хора имаха видеоплеъри и можеха да гледат американски филми в онова време, а ако някой имаше достъп, той не пропускаше да се похвали с това. Във всеки случай навсякъде се знаеше как Рамбо е наритал невъобразимо количество руски гъзове и хората бяха щастливи. Щастливи от това, че са разкатали нашите „славянски братя“. “Рамбо 3” наистина избива доволно количество дурачоци, но действието се развива в Афганистан и през нито един момент героят не се катери по Спаската кула като Кинг Конг. Така хванах моето приятелче, че е послъгало как е гледало филма, въпреки че доказателствата затова намерих няколко години по-късно, когато вече не поддържах връзка с него, а и той едва ли си би спомнял нелепиците си.
В „Червена зора“ участват доста известни актьори, което го прави примамлив за гледане след толкова години, въпреки че те са далеч от звездния си статус през 1984 г. Патрик Суейзи и Дженифър Грей си партнират, макар че тяхната звезда ще изгрее 3 г,. по-късно с „Мръсни танци“. Тийнейджърът Чарли Шийн участва 2 години преди да бъде открит във „Взвод“, Леа Томпсън – година преди да се превърне в Лорейн – майката на Марти Макфлай от „Завръщане в бъдещето“, а също се е промъкнал и Си Томас Хауъл – вечна млада надежда и умопомрачително некадърен артист. Във филма също участва актьорът с най-яко име за екшън звезда Пауърс Буут (преведено като Мощният ритник?!? 🙂 ), най-известен на публиката с ролята си на Къдравия Бил Брошъс в Тумбстоун (1993), а аз го бях харесал много преди това в сериите „Студио Х“ по българската телевизия, където играеше Филип Марлоу по Реймънд Чандлър.
Във всеки случай дори тези артисти не могат да спасят „Червена зора“. Филмът е просто смешен и нелогичен. Професионална армия с танкове, авиация, тайни агенти, артилерия и разузнаване не може да залови шепа тийнейджъри, двама от които са момичета. Не че имам нещо против тийнейджърките, просто ми е странно как 45 килограмови момичета биха носили базуки и картечници с тяхното тегло докато бягат и се крият из пущинаците.
Всъщност моментът, който най ме стресна и изкефи в целия филм беше появата на българския бизнесмен и политик Жорж Ганчев като руски офицер и прострелването му в гъза със стрела. Разбира се бях чувал за историята за Ганчев и стрелата, но никога не я бях виждал и не знаех, че е в този филм, така че мега се изкефих, когато го прободоха отзад, а той умря както би умрял Лорънс Оливър или поне Леонардо Дикаприо. Поради тази причина давам една точка повече от реалните две и рейтингът ми е 3 от 10 звездички.
(1995) режисьор Сам Рейми
Мине – не мине време и Холивууд решава да направи лесни пари като се изплюе върху интелекта на зрителите (е те в голямата си част нямат много интелект, но за щастие понякога усещат, че ги плюят) и доста често успява да ги манипулира как гледат абсолютен шедьовър, а всъщност им пробутва конски фъшкии. Това се прави с доста реклама, с фалшиви ревюта и с използване на инерцията от модерните тенденции. Например в момента на почит са комиксите и почти нищо друго не се пробутва в очите на глупавите зрители, но те нямат нищо против да гледат едно и също отново и отново.
„Бързият и мъртвият“ е уестърн от 1995 г. Наистина 90-те са доста далеч от златната ера на спагети уестърните, продължила до средата на 70-те, и двадесет години по-късно те не са особено популярни, с няколко изключения. През 1990 г. Кевин Костнър взема почти всички Оскари за непоносимо раздутия и скучен „Танцуващия с вълци“, а през 1992 г. Клинт Ийстууд заснема „Непростимо“ и взема Оскар за най-добър филм, режисьор, монтаж и поддържаща роля на Джийн Хекман. „Непростимо“ е може би малко муден, но изключително силен филм и неслучайно получава толкова отличия. Така се слага началото на опитите за възраждането на уестърна, макар че златните години на „Добрият, лошият и грозният“ никога не се връщат. Все пак през 1993 г. излиза „Тумбстоун“, който е един от най-добрите филми за всички времена.
През 95-та година Шарън Стоун е голяма звезда. Тя е изключително красива жена, направила фурор във филма на Верховен „Първичен инстинкт“ и търсена за всевъзможни поддържащи роли като в „Казино“ на Скорсези, „Специалистът“ със Слай, „Сливър“ (Апартаментът) и т.н. Така продуцентите решават да ѝ дадат шанс да бъде в главната роля в планирания нов уестърн.
За да бъде проектът железен, продуцентите наемат Сам Рейми да режисира продукцията. Рейми току що е режисирал „Злите мъртви – Армията на мрака“ и се е доказал, че може да прави шедьоври от нищото. Наемат също Джийн Хекман – наскоро взел Оскар за поддържаща роля точно в уестърна „Непростимо“ и допълват кастинага с пред-Гладиаторския Ръсел Кроу (Кроу всъщност поддържа Стоун в този филм), участват още изнежения Леонардо Дикаприо, Ланс Хенриксен (Терминатор и Пришълците) и моят любим актьор Кийт Дейвид.
При това положение наистина е трудно филмът да се провали в бокс офиса, обаче той се проваля и наистина не струва пет пари, като под пет пари имам предвид 30-те милиона, които струва. Първата причина филмът да е толкова тъп е абсурдният му сценарий. Джийн Хекман отново (както в „Непростимо“) е в ролята на местен деребей, който организира турнир по дуели. Точно така. Американците винаги са били особняци като стане дума за спорт, например наричат футбол странната версия на ръгби, която практикуват, радват се на състезание с бухалки и топки, наречено бейзбол, така че няма нищо странно в това да организират нещо като Уимбълдън с куршуми. Записваш се, а ако минеш предварителните групи, имаш шанс да извадиш пищов срещу Джин Хекман, т.е. нещо като Роджър Федерер, който ще те спука от бой.
И така, Хекман организира турнир по стрелба, като всичките двубои и персонажи изглеждат като абсурдни карикатури. Най-големите смехотворки са Шарън Стоун, Ръсел Кроу и Леонардо Дикаприо. Шaрън Стоун е абсолютно нелепа в ролята на стрелкиня. Да, тя е привликателна, но няма сценарий, в който да бъде възприета като Клинт Ийстуд или Чарлз Бронсън. Героинята се нарича Елън, но защото на продуцентите им е хрумнало, че ще е добре да се опитат да вкарат някаква мистика в персонажа ѝ, тя се включва в турнира като Лейди. Този подход върви при Серджо Леоне, където Човекът без име или Човекът с хармониката изглеждат лишени от емоция, абсолютно хладнокръвни и тайнствени, но накрая се оказват със златни сърца. Обаче при Стоун образът не е изграден така. Напротив, тя хем се трябва да е респектираща и равнодушна към околните, хем на няколко пъти избухва в много силни емоции. Например в началото на филма тя не иска да участва в турнира, но когато Хекман обесва Ръсел Кроу, тя прострелва примката и заявява, че ще се включи, ако пощадят Кроу. После, в първия ѝ дуел, тя едва не се изпуска от адреналина, трепери и залита и макар че това състояние да изглежда по-близко до реалността отколкото примерно безстрашието на Джанго, чиято ръка не трепва докато избива 40-50 души, все пак не е нещо, което зрителите очакват да видят.
Кроу също е много смешен образ. Той е бивш главорез превърнал се в свещеник, който насила е накаран от Хекмън да участва в турнира. Защото едно време е бил в бандата на Хекмън, но се е отказал и сега Хекмън иска да докаже някаква негова си гледна точка. През по-голямата част от времето Кроу демонстрира нежеланието си да стреля, въпреки че избива съперниците си методично, без излишна показност. В края на филма обаче, почва да върти револвера като пумпал, взема втори револвер за да стреля с две ръце, стреля с обръщане, стреля през рамо, през лакът, през глава, през гъз, изобщо включва на космическа скорост, за да се излага като Марти Макфлай в „Завръщане в бъдещото 3“, когато Марти се появи в розовия си костюм и с ботушите в ръка. Накратко Кроу изглежда нелепо, както в повечето случаи изглежда въртенето на револвери във филми за дивия запад. Точно безпредметността на подобни надувки се иронизират в прословутата сцена на конфронтация между Док Холидей и Джони Ринго в „Тумбстоун“, когато след размяната на латински сентенции Вал Килмър се надсмива над Майкъл Бийн, като върти чашка, вместо пистолет.
На пръв поглед въртенето на пистолет наистина изглежда сякаш стрелецът е много умел и знае какво прави, но ако човек се замисли, вероятно няма голяма практическа полза от него. Не случайно в най-зрелия уестърн на Серджо Леоне – “Имало едно време на запад”, никой не си играе с оръжията, а ги използва единствено по предназначение. Мисълта ми е, че специално в „Бързият и мъртвият“ всичко е ужасно пресилено до карикатуризиране и то непреднамерено, т.е. филмът уж парадира със сериозността си, но постига точно обратния ефект и изглежда просто тъпо. Леонардо Дикаприо също има неистова роля. Той е син на Хекман, но Хекман не вярва, че му е син, затова го третира като ушна кал. Леонардо от своя страна си избива комплексите като театралничи колко бърз стрелец е. Забележително е колко лишени от смисъл и перспектива са първите роли на Дикаприо в киното, но той, за разлика от много други, успя да се утвърди като институция в Холивуд и наистина да направи няколко впечатляващи роли под подходящата режисура. Изнеженият и жалък Кид от „Бързият и мъртвият“ няма нищо общо с арогантният злобен расист Калвин Кенди в „Джанго без окови“. Много други актьори с доста по-успешен старт нямат този късмет.
Джин Хекман прави най-добрата роля във филма на местен феодал, разполагащ с живота и смъртта на своите крепостни. Той е абсолютно чудовище, социопатичен дегенерат, убиец и грабител и се представя доста добре, но в това няма нищо чудно, защото преповтаря ролята си на шерифа от „Непростимо“ с Клинт Ийстууд, две години преди това. Въпреки че и двете роли на Хекман са изключителни, не мисля че той достига до нивото на Хенри Фонда в „Имало едно време на запад“. Заслужава си да се отбележи обаче, че една от основните линии на сюжета в „Бързият и мъртвият“ доста безсрамно е открадната от „Имало едно време на запад“. Лейди а.к.а Елън търси отмъщение за баща си (Гари Синийз), когото Джин Хекман е убил. Т.е. фактически не го е убил, а по-лошо – накарал е Шарън Стоун да го убие. Като млад Хекмън и бандата му залавят Гари, мятат му примка на врата и го поставят на паянтово столче, което Хекман със супер стрелческите си умения прострелва лека-полека, докато се разпадне и жертвата се обеси. Когато невръстната Лейди се появява обаче, героят на Хекман решава да се повесели с жестока игра. Дава ѝ пистолета си и ѝ казва, че трябва да простреля въжето, на което баща ѝ се души, ако иска да го спаси. Лейди, разбира се не уцелва въжето, а очиства тейко си с отличен хедшот, а животът ѝ е разбит и погълнат единствено от идеята за отмъщение.
В „Имало едно време на запад“, където тайната на главния герой впрочем е представена поетапно по абсолютно същия начин, се оказва, че лошият Хенри Фонда с главорезите си са заловили брата на Човека с хармониката, който по това време е малко дете, като Лейди. Героят на Фонда, бесен психопат и деградирал убиец, обесва брата на Човека с Хармониката, а самия него го поставя под краката на брат му вместо столче, така че малкият да подпира брат си на бесилото. След това Фонда слага хармоника в устата на малкия брат, за да посвири. Разбира се в един момент силите на детето се изчерпват, то пада на земята и брат му се обесва. Това е на практика абсолютно същата сцена като тази в „Бързият и мъртвият“ и защо Сам Рейми или продуцентите са решили, че никой няма да се сети, че е така, за мен е непонятно.
Като стана дума за кражба на идеи, интересно е да се спомене още една сцена. В случая заимстването е с обратен знак и не е толкова уникално, колкото любопитно. В края на филма Джин Хекман трябва да „играе тенис с куршуми“ срещу Ръсел Кроу. Хекман през цялото време словоблудства колко е важно да си убиец, да си бърз стрелец, дрън-дрън, но когато смята, че ще се изправи пред сериозен опонент, решава да си осигури хандикап и нарежда на една от горилите си да счупи ръката на Кроу. Не че това има значение за изхода на драмата, но когато през 2000 г. Кроу достига своя зенит като актьор в „Гладиатор“, краят е доста сходен. Преди да се изправи на двубой на живот и смърт – опонентът на Кроу, т.е. императорът, нарежда, да го извадят от строя, като го ранят сериозно.
Кражба на идея е също инсценирането на смъртта на Лейди, която естествено е имплементирана доста абсурдно. Преди да се изправят срещу Федерер, пардон Хекман, Лейди и Кроу трябва да се бият помежду си. Кроу стреля и уж убива Шарън Стоун. Идва доктор, произнася я за мъртва, от циците ѝ струи кръв. Когато Лейди се завръща след 10 минути екранно време, всички са зачудени как това се е случило. Затова един от персонажите – сляпо момче, което лъска обувки изважда една бутилчица с червена боя и демонстративно я излива на земята. Явно защото на зрителя ще му бъде трудно да се сети какво се е случило. Сцената е супер скапана и ненужна и определено не е равнозначна на тази в „За шепа долари“ и „Завръщане в бъдещето 3“, където главният герой си е сложил метална пластина за бронежилетка. В последните два примера е нормално героят да демонстрира над противника си как го е изиграл. Но защо неучастващият в действието слепец ще си държи в ръката шишенцето с боя, която е използвал за кръв, за да го излее на земята, когато Шарън Стоун се появи? И от къде знае кога ще се появи, когато е сляп? Ясно е, че режисьорът трябва да даде обяснение, но той го прави по възможно най-нелепия начин.
И дори в самия край филмът е отново посредствен. Ако до този момент все пак можеха да се намерят тук-там изкупителни качества, като Кийт Дейвид, който е неизползван достатъчно като персонаж, освен в тази (доста добра впрочем) сцена:
то последната конфронтация между Лейди и Джин Хекман е абсолютно лишена от смисъл. През цялото време историята показва, че Стоун не е на нивото на Хекман като стрелкиня. На финала на турнира самият Джин ѝ казва: „не си толкова бърза, за да ме очистиш!“ На което тя абсолютно блудкаво отговаря: „Днес съм достатъчно бърза!“. Колко смешна би могла да е тази реплика в истинския живот?!
Как е свършил филмът няма да издам. 4 от 10 звезди.