2019, режисьор Тим Милър

Трудно е да направиш анализ на обикновен филм. Лесно е да хейтиш, малко по-усилно да хвалиш, но когато работата е в средата, винаги има проблем. Терминатор: Мрачна съдба за съжаление е точно в този отрязък на скалата на критѝка, в чието ляво е записано „ненавиждам“, а в дясно „обожавам“. Единодушното мнение на света е, че Терминатор 1 и 2 (Денят на страшния съд)  са изключителни филми, с които Джеймз Камерън изгря и се утвърди като един от най-емблематичните холивудски режисьори. Следват 3 продължения – Терминатор 3: Възходът на машините,  Терминатор: Спасение; Терминатор: Генезис, които бяха уж пълен провал в очите на феновете, но разбира се на печалба за студията. Студията винаги се опитват да инкасират някой друг долар, като привидно засвидетелстват смирение към публиката за целите на рекламата, и сега обявиха, че ще имаме абсолютно нов Теминатор. Те така обявяваха и предишните пъти впрочем, но сега било наистина връщането към корените под ръководството на Камерън.

Така стигаме до Терминатор 6, който обаче трябва да е Терминатор 3, защото неглежира историята след втората част, т.е трите части, провал в очите на феновете, не се броят, а историята започва от момента, в който Арнолд беше спуснат в разтопената лава, докато вдигаше палец като нефелен избирател на БСП, което би било много мощна пропаганда за анти-червените сили, навремето когато филмът излезе, но те не се сетиха. Във всеки случай сюжетът на Терминатор винаги е бил за пътуване обратно във времето, така че всеки един сценарий както би могъл да се взема предвид, така би могъл и да се игнорира, тъй че за пореден път студията с малко реклама успяват да подхвърлят претоплена храна на зрителите и да им се подиграват подобаващо.

По същество Терминатор 6 е по-добър от заклеймените части и е по-лош от първите две. Филмът не е слаб, но не е и изключителен. А когато рекламират, че новият Терминатор пак е на Камерън и няма нищо общо с неуспешните Терминатори, неизбежно трябва да бъде сравняван с тях. Обаче Терминатор 6 не е точно на Камерън. Режисьор е Тим Милър. Вярно, Камерън е продуцент и има кредит за сценария, но не е режисьор, т.е. „завръщането“ на Камерън си е голяма инсинуация.

Във филма има много екшън, което беше очаквано. Екшънът е много добре хореографиран, много, и добре разпределен. Проблемът на сценария обаче е, че е всъщност е абсолютно същият като преди. Лош непобедим робот се връща през времето, за да убие в миналото героя, който ще го унищожи в бъдещето. Каквото и да разправят трейлърите и платените клакьори, историята всъщност е абсолютно една и съща с тази от предишните филми.

Както и преди от бъдещето са изпратени убиец – терминатор и човешки защитник, който да предпази жертвата от злия робот. Защитникът е физиологично модифицирана супер войничка, наречена Грейси, (изпъленена от актрисата Макензи Дейвиз) Макензи е доста едра и атлетична и е абсолютно достоверна като био машина, която рита като терминатор. За разлика примерно от предишната част, където дебелогъзото джудже Емилия Кларк пребива културисти напук на законите на физиката, или в “Авенджърс”, където противното кюфте Скарлет  Йохансон подсича супергерои докато гледа така, сякаш има мозък, Грейси може да бъде възприета като екшън героиня и то много лесно.

Във филма отново имат роли Линда Хамилтън като Сара Конър и Едуард Фърлонг, като Джон Конър. Сара Конър все пак е интегрирана в сюжета, макар и малко насилено, т.е. филмът можеше да мине и без нея, но Джон Конър, „изигран“ отново от Едуард Фърлонг, си е чист рекламен трик. Поставям „изигран“ в кавички, защото Фърлонг има максимум 20 секунди игрално време, при това чрез анимация и ефекти е подмладен до вида му през 1991 г., което можеха да направят дори без да го викат за снимки, както е видно от последните серии на Звездни войни, където принцеса Лея и Моф Таркин бяха върнати от оня свят. Линда Хамилтън изглежда много добре за годините си и беше удоволствие да я видя пак. Разбира се причината да се гледа филма е Арнолд Шварцнегер, но за съжаление той се появява едва след средата. Даже по едно време започнах да нервнича в киното, защото, да си кажем честно, никой не гледа Терминатор заради дълбокото му философско послание. Терминатор се гледа заради Арнолд.

Ролята на лошия терминатор се изпълнява от Гейбриел Луна. За разлика от Макензи Дейвиз, мисля, че кастинг избора за лошия терминатор е много лош. Луна е просто безличен. Да, технически той трябва да е полиморфен робот, способен да промени вида си във формата на всичко, до което се докосне, но така e и в Терминатор 2 и в Терминатор 3. Робърт Патрик в Терминатор 2 е изключителен като злия робот. Той има много характерно студено изражение и е незабравим в стремежа си да постигне целта си. Патрик е точно като Арнолд в Терминатор 1, т.е. методичен, лишен от емоции, но все пак впечатляващ, така че да бъде запомнен от зрителя. Кристана Локен също е впечатляваща в по-слабия Терминатор 3. Тя също, с изключение на една сцена, играе като лишена от емоция машина и е доста яка и мощна жена, каквито жените впрочем трябва да бъдат по принцип. От друга страна Гейбриел Луна даже не си спомням как изглежда, честно казано, въпреки че гледах филма преди дни. Той дори не е играл в “Гейм оф тронс” или друга телевизионна помия, за да “оправдае” неоправдания си кастинг. Обаче за актьор, играещ терминатор, положението трябва да е точно обратното. Да, за действащите лица в повествованието терминаторът трябва да е безличен, защото функцията му е да се вписва в околната среда, но за зрителя не е така. Точно по тази причина „Терминатор едно“ е Арнолд, „две“ е Патрик, и „три“ е Локен, актьори, чието присъствие няма как да бъде пропуснато. Същевременно лошите терминатори в Терминатор 4 и 5 никой не помни.

 

 

 

 

 

 

Друг недостатък на Терминатор 6 е, че в много голям процент от сюжета сценаристите разчитат на deus ex machinа, за да придвижат действието напред, което е ужасна идея за средноинтелигентния зрител. Дори в по-слабите терминатори 3,4 и 5, нямаше толкова съвпадения в полза на обяснението на историята. Deus ex machinа “бог от машината” е драматургичен похват, при който, когато няма логичен начин действието да продължи, се измисля невероятно решение на някакъв проблем, въпреки че публиката няма потискане на съмнението (suspension of disbelieve). В древногръцките драми в подобни ситуации се е показвало как боговете се спускат на сцената с помощта на кран, слагайки край на безизходната ситуация, от където произлиза и термина „бог от машината“. В Терминатор 6 тези сцени са поне пет.

Deus 1

В първата много напрегната сцена главните героини Грейс и Дани са на път да бъдат да бъдат убити от злия терминатор и ситуацията изглежда неспасяема. Толкова неспасяема, че Грейс казва на Дани, „когато дойдат да ме убият, опитай се да избягаш“. Точно тогава се появява Сара „ex machinа“ Конър и застрелва лошите терминатори, осигурявайки на нашите време да избягат. Грейс и Дани после разпитват как Сара е разбрала къде ще се намират. Тя отговаря, че след смъртта на сина ѝ Джон Конър, получава често по смс GPS координати, които посочват къде ще се появят терминатори от бъдещето, които тя отива да очисти, както си му е редът.  Как обаче очиства терминатори? За толкова серии беше установено, че ако видиш терминатор, по добре бягай, защото няма съвременни оръжия, които лесно да убият дори един робот. И все пак, след като по случайност премаза Т1 в хидравлична преса и разтопи Т2 в доменна пещ, се оказва, че Сара няма никакъв проблем да разстрелва следващите терминатори от чиста проба омраза.

Deus 2

Когато съвсем основателно Грейс пита Сара как получава информация за порталите, през които идват терминатори от бъдещето, Конър отговаря, че получава смс-и, невъзможни за проследяване. Грейс взема телефона на Сара, маха батерията и си пъха ръката вътре и веднага намира адреса на подателя. Тук сценаристите са направо жалки, обяснявайки че Грейс е намерила адреса с “future tech”, т.е. с бъдеща технология. Това е една от най-мързеливите сцени във филма. Освен това се оказва, че същите GPS координати, от където изхожда информацията на Конър, са татуирани на перфектните плочки на стомаха на Грейси от командващия ѝ офицер с указание, ако нещата се сговнясат да потърси помощ там.

Deus 3

Адресът, който Грейс намира, е в САЩ, но за съжаление досега действието се развива в Мексико. Сара Конър е издирвана в САЩ, Грейс няма самоличност, а Дани е мексиканка. Както е известно между САЩ и Мексико съществува много щателен граничен контрол и огромна стена. Обаче се оказва, че чичото на Дани е каналджия (колко удобно), който успява да ги прекара през границата през един от подземните тунели, които кръстосват мексикано-американската граница като швейцарско сирене. В предишното ревю на “Рамбо: Последна кръв” не споменах, как враговете на Рамбо прекосиха границата от Мексико в САЩ през подземни тунели, отново без никакъв проблем, сякаш между тези държави има повече подземни КПП-та отколкото официални граници. Кой знае, възможно и да е така.

Deus 4

Нашите героини намират адреса и там се подвизава Арнолд, който е станал човек като Пинокио. Няма майтап, терминаторът е истинско момче. Той обяснява, че продава пердета и има жена и дете. Той е пращал смс-ите на Сара, защото предчувства къде ще се появят новите дупки във времето… Което никога до този момент не беше чувствано от терминатор, разбира се. Но още по-странното е как командващият офицер на Грейс е знаел координатите на Арнолд, за да я накара да си ги татуира, че да не ги забрави. До този момент е установено, че пътуването във времето е еднопосочно и става само в посока миналото. Дори терминаторът да усеща къде ще се отвори порталът, единствената възможност да изпрати съобщение в бъдещето е, да запише координатите на място, което е сигурен, че ще стане известно на адресата му след много години. Само че Арнолд е враждебен терминатор и няма как да знае адреса на съпротивата в бъдещето. А в допълнение франчайзът установява, че всяка серия променя бъдещето в много аспекти, като установява алтернативни темпорални линии. В кратце – невъзможно е в бъдещето да знаят местонахождението на Арнолд в миналото.

Deus 5

За да убият лошия терминатор героите се нуждаят от специално оръжие. ЕМИ (EMP) Електромагнетичен импулс. За щастие такова оръжие съществува на Земята вече (в предишните части го нямаше) и бегълката от правосъдието Сара Конър познава точно висшия офицер от армията на САЩ, който разполага с устройството. Тя му се обажда и той веднага идва с оръжието, като обяснява колко я ненавижда. С помощта на въпросния офицер, нашите герои проникват във военна база и отвличат Lockheed C-130 Hercules където има много добра екшън сцена.

Боят в падащия самолет е наистина много добър и оригинален, защото противниците се сражават отчаяно при нулева гравитация. Всъщност всички екшън сцени в Терминатор 6 са изключителни и интересни и без да си кривя душата, филмът трябва да се види.

Същевременно друг момент, който трябва да се разположи на обратния край на везните при преценката колко добър или лош е филмът, е прекомерното навиране на лаконизми за да подчертаят приемствеността от предишните филми, което е излишно и тъпо. Има “Ще се върна/няма да се върна” (I’ll be back, I won’t be back), “Последвай ме, ако искаш да живееш” (Come with me if you want to live) и доста други, сякаш без такива епиграми филмът няма да става за гледане. Това е мега тъпаидея и не знам кой слабоумен продуцент в Холивууд продължава да настоява за използването на този подход.

Терминатор 6 има доста недостатъци, но екшънът ги компенсира достатъчно. Все пак първите две части, доста по-скромни във всяко отношение, си струват повече за гледане отново.

6 от 10 звездички