2019, режисьор Тод Филипс

Дългоочакваният “Джоукър”, на български „Жокера“, най-после излезе на голям екран и впечатленията са изключително екстатични. В момента има одобрение на публиката от 90%, като коментарите са от типа на „кинематографичен шедьовър“, „о, боже мой!“, „Невероятно“, „Оскар!“ и… „Гледах го за втори път!“ А пък аз едвам го изгледах за първи път и въобще не бях впечатлен, но някой явно е успял да го изгледа два пъти за трите дни от премиерата. „Джоукър“ е поредният филм, при който усиленото промотиране, а вероятно и фалшивите ревюта, отново манипулират общественото мнение, като зрителите влизат в киносалона предварително убедени колко изключителен е филмът,  вместо първо да го изгледат и да се замислят колко посредствен е в действителност, използвайки собствения си разум и очи. Подобно на “Игра на Тронове”, „Inception“ („Генезис“) и „Интерстелар“ на Нолън или „The Departed“ („От другата страна“)  или „Разяреният бик“ на Мартин Скорсези, публиката е впечатлена, защото са ѝ казали, че трябва да бъде впечатлена, вместо наистина да си е прекарала добре и да е харесала филма. Че някои даже са се подложили два пъти на изживяването, за да затвърдят чуждото мнение колко е хубав филмът. Защото, ако съм го гледал два пъти, няма как да не е хубав, нали така?

„Джоукър“ разказва предисторията на Джоукър (Жокера), най-емблематичния враг на Батман от комиксите на DC comics. Джоукър е всъщност първият злодей, срещу когото Батман се изправя в първия комикс, изключително посветен на човека-прилеп. Дебютът на Батман е в Detective comics #27 през 1939 г., но самостоятелният му комикс, наречен с неговото име – Батман #1 е издаден през 1940 г., който включва и Джоукър в ролята на лошия. Седемдесет и девет години по-късно от премиерата си като злодей Джоукър получава собствен самостоятелен филм, който разказва от къде се е появил. Основният проблем на „Джоукър“ обаче е, че всъщност не е филм за Джоукър. Да, той се казва „Джоукър“, действието се развива в Готъм сити, има известни референции към Батман, т.е. към баща му Томас Уейн, но като цяло тези обстоятелства са насилени и спокойно филмът можеше да мине и без тях. Разгледана в дълбочина връзката между този филм и ДС-вселената, в частност с Батман, е маргинална и всъщност е преднамерено използвана от Уорнър Брадърс, за да промотира филма като част от митологията на комиксите, вместо като такъв какъвто е в действителност – обикновена драма за душевно болен комик на средна възраст.

Един от най-интересните аспекти на персонажа на Джоукър във вселената на Батман е, че произходът му е напълно неизвестен. Двуликия е Харви Дент, Жената-котка е Селина Кайл, Черната маска е Роман Сионис, Пингвинът е  Осуалд Кобълпот и т.н. Единствено Джоукър е само Джоукър. Истинското му име е неизвестно, произходът му е забулен в мистерия, той е първият и най-ужасяващ противник на Батман и е достатъчно да се знае какъв ненормален психопат е, без да е необходимо да се обяснява как се е превърнал в Джоукър. Затова и идеята да има филм само за Джоукър не е добра. Джоукър не е жертва! Джоукър не е нещастен клоун, еволюирал до злодей, защото е бил тормозен от родителите си или защото е бил обект на подигравки или улично насилие. Джоукър е изначално зло, а не е някой си Артър Флек, който е принуден да се превърне в Джоукър, защото е бил отритнат от семейството си, от обществото, от колегите си или така да се каже е „продукт на своето време и среда“. Същевременно Джоукър е отрицанието на Батман. До голяма степен без Джоукър Батман няма да е това, което е, и в този смисъл наистина може да се търси някаква алегория, че двамата са братя, която е слабо застъпена и във филма. Този аспект на връзката между двамата обаче беше много по-добре развита в историите на игрите от поредицата Аркам, и авторите на филма само биха могли да вземат пример от играта колко умело това е направено там. Например в началото на „Аркам сити“ във въвеждащата сцена на стената е показана картина, изобразяваща Кайн и Авел, която в края на играта фактически се възпроизвежда отново, когато Батман носи тялото на Джоукър.

Джоукър няма нужда от самостоятелен филм, защото се нуждае от Батман, за да е интересен. Историята се нуждае едновременно от злодей и от герой, за да е история. Герой, пред когото няма предизвикателство, е скучен, а злодей, без причина да бъде злодей – още повече. Затова ако произходът на Джоукър имаше нужда да бъде разказан, то това спокойно можеше да стане във филм за Батман, както впрочем това вече е правено в Батман (1989) на Тим Бъртън, дори и в Нолановия “Дарк Найт” Особено ролята на Джоукър във филма на Тим Бъртън е толкова добре изпълнена от Джак Никълсън, без на актьора да му се е налагало да отслабва с 50 кг., и предисторията му е така развита, че дори някои казват, че този Батман всъщност е трябвало да се казва Джоукър.

Без да има противник на героя филмът за Джоукър изпада в безтегловност. Наистина Хоакин Финикс прави не лоша роля като душевно болен клоун и психопат,  но до голяма степен репутацията на филма на практика е резултат от актьорската му игра. Добрата роля на главния герой обаче в никакъв случай не може да бъде основната причина един филм да бъде определен като изключителен. В „Джоукър“ самата логика на продуцентите е обърната. Филмът е така замислен, за да може Финикс да направи изключително представяне за Оскар, вместо изключителната роля на актьора да прави филма интересен и да надгражда сценария и кинематографията. Затова като цяло Джоукър е доста скучен и безинтересен филм. Нещо повече – Джоукър, който познавам от анимациите за Батман и от игрите (където в ролята на Джоукър беше Люк Скайуокър) макар и неистов психар, всъщност беше доста забавен персонаж. Хуморът му е черен, често плосък и дърварски, но все пак ангажиращ. В Джоукър-а на Финикс няма нищо забавно. Той е окаян, презрян, нещастен, глупав, необразован, беден, самосъжаляващ и изобщо потискащ. Не знам как някой би гледал такъв филм повече от веднъж, на мен лично над два часа моноспектакъл на Хоакин Финикс, който се терзае, хили изкуствено и страда ми идват твърде много. Ако искам да гледам депресиращ филм мога да си пусна „Ловецът на елени“, „Съдбата на човека“ или „Трамвай желание“. Когато отида да гледам филм, озаглавен „Джоукър“, обаче искам да се разтоварвам с насилие и черен хумор.

Рейтинг 5 от 10 звезди