(1967) Р. Норман Джюисън
Среднощна жега (In the heat of the night) е изключително интересна криминална драма, в която, на фона на криминално разследване на убийство в земеделски южняшки град в щатите през 60-те години, се разглежда вечният въпрос за расизма, омразата и предразсъдъците на закостенелите общества.
Извършено е убийство в Мисисипи, като полицията арестува първия негър който ѝ попада под ръка, но се оказва, че същият е полицай от отдел убийства от северните щати. С нежелание местният шериф моли за помощ бившия си арестант, който с още по-голямо нежелание му я оказва. Двамата изобщо не се харесват, но започват да работят заедно – шерифът, притиснат от кмета на града, защото жертвата е важна клечка, а черният полицай, защото иска да натрие носа на белите селтаци, като им покаже колко по-добър от тях е.
В ролята на черния детектив е Сидни Поатие, а в ролята на шерифа е Род Стайгър. Стайгър получава Оскар за ролята си, съвсем заслужено, бих добавил. Играта на целия актьорски състав е много добра. Освен това има няколко актьори, които след малко размисъл се сетих, къде съм гледал, но доста след участието им в този филм. Странно нещо е киното – гледаш интересен филм и сякаш се връщаш във времето, когато е заснет. После се връщаш (обратно в бъдещето) и виждаш актьорите, които са били младежи, как са одъртели, колко са променени.
На фона на криминалната драма са поставени проблемите за расизма и омразата, които накрая са преодолени, след като героите (Стайгър и Поатие) се опознават и се налага от обстоятелствата да действат заедно. Филмът е поредният пример как се отправя послание срещу расовата дискриминация, което се харесва на всички, без да се стига до абсурдни расови провокации. Всички зрители симпатизират на черния детектив в началото и всички почват да симпатизират на белия шериф в края, когато двамата се опознават. До там стига тази симпатия у публиката, че филмът има две продължения и цял сериал, базиран на него.
Музиката на филма e написана от Куинси Джоунс – известният черен джаз тромпетист, който почина наскоро, и наистина допринася много за атмосферата. Музика, игра, история, всичко в „Среднощна жега“ е на много високо ниво и неслучайно получава няколко Оскарa – за звук, за филм, за сценарий, за режисьор – Норман Джюисън и разбира се за главна роля на Род Стайгър.
Изобщо има толкова много добри филми от зората на киното до сега, които спокойно могат да се гледат и днес с интерес, без да са абсурдните бози на дисни, завладели екрана. Тук в синемапонго гледаме не само тъпи вместо Вас и когато попаднем на нещо добро, ще го препоръчваме.
8 от 10 малки негърчета