Филмът е английско-новозенландска продукция, която залага на името на Майкъл Фасбендер и неговата популярност напоследък след поредица от добри заглавия, като „X-men, days of future past”, „Inglourious Basterds”, и т.н., за да привлече публика. Действието се развива в епохата на Дивия запад – т.е. през 19-век в Америка и показва историята на 16-годишен шотландски пикльо (момче) (Коди Смит МакПикльо), което търси жената (момичето) (Карън Писториъс), на неговия живот и затова се впуска в пътешествие на запад в Америка, за да я намери, защото тя е там. Майкъл Фасбендер е в ролята на типичния американски каубой, който закриля главния герой в пътешествието му и му помага да постигне целта си.

Филмът е доста позитивно оценен с 7.0 рейтинг в IMDB и 91% в Ротен Томейтос на критиката и 76% на зрителите. Което по мое мнение го прави един от най-надценените филми на столетието. Филмът не е тъп, но не оправдава високия си вот.

Най-напред „Бавният запад” е наистина бавен филм. Продължава около 85 минути с буквите – т.е около 75-76 минути игрално време, обаче те ми се сториха около над 2 часа, докато гледах. Това е, защото нищо интересно не се случва в него. Главните герои главно вървят, говорят и спят. Коди Смит, изпълняващ ролята на момъка, е наивен, глупав и досаден. Майкъл Фасбендер е готин, но какво от това?…

Развитието на персонажите е никакво. От самото начало е ясно, че Фасбендер е в ролята на крадеца със златно сърце – нещо като Хан Соло в Звездни Войни или Мадмартиган в „Уилоу” или като Снейк Плискин в „Бягство от Ню Йорк”, изобщо – ясно е защо е там и какво ще направи. В допълнение филмът е препълнен със сюжетни ями, дълбоки като Мариански падини.

Във въвеждащата сцена малкият Джей Кавендиш (момчето) е пресрещнат от трима ловци на индианци, които преследват жертвата си, за да я очистят, но по случайност се натъкват на него – т.е на Джей. Докато тече диалогът между единия от преследвачите и Джей, сякаш от нищото се появява Фасбендър и застрелва типа, говорещ си с Джей, след което Фасбендър заявява, че ще помогне на Джей да намери мацката си, ако му се плати.

Това развитие прави филма изключително глупав за зрителя, защото зрителят очаква някаква последователност в повествованието, която в този филм се прекъсва на няколко пъти. Изобщо не е ясно Фасбендър от къде се появява, от къде знае, че Джей търси мацката си и защо смята, че ще я намери. Така се поставя и вторият много важен въпрос – как Джей знае къде е мацката. Както се оказва – те не са водили кореспонденция, нямат и-мейли, нямат телефони, но някак Джей знае къде да отиде и зрителят следва историята…

След това имаме всички клишета, присъщи на уестърните, да валят във филма. Имаме банда ловци на глави. Имаме свещеник – наемен убиец с куфар като за музикален инструмент, в който има пушка. Имаме индианци, фургони на бледолики, които искат да те измамят, безумно дълго яздене и ядене на боб под звездното небе.

И докато по-дългата част от филма е мудна и скучна изведнъж накрая създателите са решили да завършат историята по Тарантино-Пенкинпа-Верховен начин. Т.е – след като много малко неща се случват като цяло, изведнъж се отпуща един бент на насилие и натурални кървави сцени. Разбира се, кървави сцени на насилие са винаги добре дошли във съвременното кино, но в случая са малко пресилени, защото не са нужни с оглед развитието и стоят малко като залепени. Във филма я няма мотивацията от “Wild Bunch” на Пенкипа например, където героите се хвърлят на самоубийствена мисия, за да отмъстят за загиналия си приятел и ликвидират половината мексиканска армия; няма я мотивацията и от “Django Unchained”, който избива половин плантанция за справедливост… И няма първичното насилие на Верховен, което придава натурализъм на филмите му, докато показва как случайни хора стават на пастет, защото са се оказали в центъра на сюжета. За сметка на това има безпредметно насилие, което някак си стои пресилено, за да запълни времето и да изглежда провокативно.

Създателите са се опитали да направят сюреалистичен и странен уестърн, повлиян от абсурдите на Франц Кафка. Уви, те не успяват да постигнат целта си въобще, поне според мен. Сюжетът направо крещи: Кафка, Кафка! Така лесно прескача границите на логиката, въртейки се в собствена абсурдна крива, която би трябвало да доведе до началото си, сякаш е червеят Уроборос, ако следваме шаблона на германския автор. Обаче сюжетът не достига до там, където Кафка твори. Защото посредата на проекта, авторите все пак са решили да приземят филма, да му дадат екшън елемент и хепиенд, и да вкарат съвсем рационалното послание, че идеализмът не струва, а прагматизмът е този, който движи света.

Същевременно, частта от филма, която набляга на сюреалистичния елемент, наистина съдържа няколко бисера. На първо място – героите срещат трима негри, които говорят френски и пеят много мелодична африканска песен, която младокът спира да слуша. Трима негри на средата на степта, един от които барабани с ръце по столчето си е доста странна гледка в уестърн и особено ми допадна в този филм. Друг сюреалистичен момент е хижата, в която Карън Писториъс и баща ѝ живеят. Тя е толкова стерилна и светла – преднамерено, за да покаже идеализма и чистотата на героинята, въпреки престъпленията, в която тя е обвинена. Но най-любимата ми сцена е, (мини спойлер) когато пияният Кавендиш си мисли, че индианците пред него са илюзия, след което докато се опитва да си пипне очите – една стрела му пробива ръката, (случайно спасявайки го от дупка в черепа). Смятам, че преднамерено в тази сцена авторите са вкарали подписа на Йеронимус Бош, за да наблегнат на сюреалистичния елемнт.

Другото, което спасява филма е прекрасният новозенландски пейзаж. Знам, че Властелинът на пръстените и хобит са снимани в Нова зенландия, и макар да не са любимите ми ленти, има защо да са снимани точно на този остров. Сцените са наистина красиви – сякаш героите яздят в безкрайни поля под безкрайно небе, което го няма никъде другаде на земята.

За разлика от друг път, няма да спойлвам края на филма. Написах какво ми харесва и какво – не, какво има вътре и какво няма. Ако ревюто ви е полезно – или гледайте филма – или прочетете другаде, каква е историята.