2021, режисьор Кари Фукунага

„Няма време за умиране“ (No time to die) e разбира се новият Джеймз Бонд и последната част с Даниел Крейг. Мнението ми за филма се различава доста от общоразпространеното и съм един от малкото, на които не им хареса. Наистина аз никога не съм бил фен на Даниел Крейг като Джеймз Бонд и още след “Казино Роял” бях заявил ясно, че той е Лъжебонд. Но дори да игнорирам предубеждението ми към актьора, филмът остави у мен главно негативни впечатления.

Всъщност цялата насока, в която пое Джеимз Бонд след напускането на Пиърс Броснан не ми допадна, основно поради твърде сериозния тон, който франчайзът възприе. За мен филмите за 007 винаги са били крещящо преувеличени екшъни, с едва ли не комично пресилен злодей, които иска да завладее света, на когото е противопоставен не по-малко крайния Бонд. Ексцентричният „таен агент“, който винаги се представя с истинското си име – Бонд, Джеймз Бонд, преди Крейг винаги е предизвиквал усмивка у мен и филмите са ми доставяли удоволствие подобно на добре изпипана екшън комедия. Особено в периода на Роджър Муур историите са толкова фантастични, че няма как да бъдат възприети сериозно и филмите представляват нещо като сатира на периода на Студената война и надсмиване над себе си.

Ето тук един от любимите ми моменти от Муунрейкър, в който 007 изхвърля лошия г-н Дракс през въздушния шлюз, парафразирайки с думите на Нийл Армстронг „направете огромна стъпка за човечеството“:

С идването на Крейг в “Казино Роял” студиото Eon Productions измени концепцията с цел да внесе реализъм в образа и в сериите, което по мое мнение не беше добра идея. В „казиното“ и в последвалите го епизоди Джеймз Бонд вече не е толкова карикатурен образ, не е просто супер шпионин, който основно чука мацки наляво и надясно, налива се с алкохол през останалото време, а мимоходом успява и да избие невероятно количество лоши и да спаси света. Крейговият Бонд не е така промискуитетен като предшествениците си и макар все още да е супершпионин, хладнокръвието му е тествано от разтърсващи чувства, които често успяват да избият на повърхността. Героят се влюбва на няколко пъти – най-напред във Веспър (Казино Роял) после в Мадлен. Чувствата му към Джуди Денч (М) му пречат да действа рационално, в резултат на което е на път да се провали и т.н. Всички тези промени може би наистина правят образа на 007 по-човечен и истински, но така заличават самобитността на стария Бонд. Франчайзът променя жанра си и вече прилича на стотици други екшъни с елемент на драма, отколкото на уникална екшън-комедия. Така например филми като „Мисията невъзможна“, „Истински лъжи“, “Кингсмен“ и не чак толкова много подобни са като клонинги, които копират Джеймз Бонд. Сега Джеймз Бонд e един от многото екшън-драма ленти за Борн, за Джак Райън, почти всички нови филми с Лийм Нийсън, Джейсън Стейтъм, Брус Уилис, Чарлз Бронън и т.н. Все още във филмите са включени някои шегички и саркастични коментари, но те изглеждат насилени и не на място.

„Няма време за умиране“ задълбочава тази тенденция към по-сериозна драма и реализъм до крайност. Филмът продължава два часа и четиридесет минути, като огромна част от тях са използвани за натрупваща се мелодрама. Джеймз е влюбен като тийнейджър и вече не ще да е таен агент. Иска семейство. Не може да забрави Веспър (любовта му в Казино Роял), но прави всичко възможно да затвори тази страница от живота си. Старият живот обаче го тласка обратно към света на шпионажа. Къде е екшънът тук? Каква всъщност е фабулата? Кой е злодеят? Може би първият един час на филма отминава без дори намек по тези въпроси. До голяма степен вината в случая е на режисьора Кари Фукунага, който никога не е режисирал друг подобен филм през живота си. Ако прегледаме филмографията на Кари, забелязваме, че е режисирал два сериала – „Маниак“ и „Истински детектив“ сезон 1 – т.е. телевизионни продукции и един пълнометражен филм. И този филм е “Джейн Еър”… Eon Productions са поверили последния Джеймз Бонд с Крейг на режисьор, чийто единствен друг филм е викторианска феминистка мелодрама. Нищо чудно, че „Няма време за умиране“ е толкова муден, прекалено драматичен и като цяло – скучен. Ако на някой му се гледа адаптация на викторианска феминистка драма, много по-добър избор би бил „Гордост и предразсъдъци и зомбита“. Общо взето същата история, но интересна.

Екшънът в „Няма време за умиране“ посредствен и вял. Особено има една сцена, в която Бонд, Мадлен и детето са преследвани с джипки в една гора. Бонд толкова лесно се отърва от преследвачите и даже от предполагаемия злодей, че всякакво усещане за напрежение се изпари на момента. Въпреки че без проблем изпрати на оня свят малка армия от лоши, Мадлен и детето бяха отвлечени от истинския злодей. Истинският злодей се казва Луцифер Сафин и се изпълнява от Реми Малек. Реми Малек е много талантлив актьор, но Сафин е толкова зле построен като персонаж, че нищо не може да се направи по въпроса. Сафин е безличен злодей, не се разбира нито каква е неговата мотивация, луд, който се стреми към световна доминация ли е, или може би безскрупулен бизнесмен, който иска да направи пари. Изобщо сякаш фабулата на филма е оставена на заден план, за да може да се наблегне на вътрешния конфликт и драма на Джеймз Бонд.

След като напусках киното се заговорих с някои от другите зрители, които отбелязаха, че не им е харесало, че Джеймз Бонд е вече черна жена. Спойлер: това не е точно така – черната жена  (в ролята Лашана Линч) е 007, а не Джеймз Бонд. Но така или иначе неистовото желание да се навира политкоректност в абсолютно всички филми, дразни хората. Новият Q e гей, разбира се. Лично мен тези въведения не ме разстройват, но са абсолютно ненужни и лицемерни. Какво като има черна жена и Q гей в Джеймз Бонд? С какво допринася това за качеството на филма? С нищо. Помага ли по някакъв начин на състоянието на черните жени и гейовете и възприемането им от останалия свят? Не. Т.е. цялата идея е, продуцентите да се самоизтъкват колко толерантни и широкоскроени са. Впрочем това ме кара да мисля, че по-скоро продуцентите не са такива и се опитват да задоволят комплекса си, че са расисти с непоносимост към хомосексуализма, като вдигат колкото се може повече шум, че не са такива – както в клишираната реплика – „аз не мразя жените, някои от най-добрите ми приятели са жени“. Филмът можеше да мине абсолютно без Лашана Линч и без Кю и никой нямаше да забележи отсъствието им, но така или иначе, навряли са ги във филма и ги гледахме.

За да се избегнат по-големи спойлери няма да се впускам в по-подробно обсъждане, но е достатъчно да се каже, че и по-детайлния коментар над конкретни сцени би затвърдил вече очертаното. Друг недостатък, който ми направи впечатление, но не съм сигурен дали е проблем на заснемането или на киносалона е, че филмът е прекалено тъмен. Имаше вариант да се гледа на 2д и на 3д. Аз го гледах двуизмерно, защото това е по-предпочитания от мен формат. По-принцип филмите на 3д са по-мрачни заради технологията, която се използва при обработката им, но не мога да преценя дали причината за изключително мрачната картина беше обработката за 3д, която е засегнала и двуизмерната версия. Ще се разбере едва когато излезе ДВД-то, но във всеки случай изобщо не разбирам защо Джеймз Бонд филм би бил заснет в 3д. Все пак това не е „Отмъстителите“, „Матрицата“ или „Междузвездни войни“, които разчитат на интензивно свръх използване на визуални ефекти и анимация. Особено предвид претенцията на филма да е сериозна реалистична драма, изборът да бъде заснет на 3д буди недоумение. Джейн Еър не е 3д, нали така?

В заключение „Няма време за умиране“ е прекалено раздут и муден филм. Твърде много мелодрама измества посредствения сюжет на заден план, екшън сцените не са особено добре направени и в цялост е загуба на време да се гледа.

Оценка 5 от 10.