1973, режисьор Никълъс Роог
„Сега не гледай“ (Don’t look now) e трилър по едноименната новела на Дафни дьо Мюрие от далечната 1973 г. Доста бях чел колко невероятен е този филм и отдавна се настройвам да го гледам, но винаги отлагах, защото нещо ме човъркаше, че няма да оправдае голямата си репутация. И предчувствието не ме излъга. Филмът е изключително скучен и глупав, но явно критиката просто го обожава с 95% одобрение. Филмът е поредното доказателство каква префърцуненост и снобизъм цари в кръговете на филмовата критика, щом единодушно се възхвалява такава досадна боза. Роджър Еберт го нарича шедьовър на ужаса, въпреки че той е шедьовър на тъпотата и е един от примерите как претенциозните елитарни вкусове на критиците водят до фалшифициране на мнението на зрителите, които се самозаблуждават колко интересно е някакво произведение, въпреки че в действителност то не им е такова, но заради страха да ги възприемат като ограничени или нискоинтелигентни, те доста често волно или неволно дават високи оценки на творби, които не разбират или не понасят.
„Сега не гледай“ е и свидетелство колко е еволюирало киното от 70-те години до сега и колко негледаеми са днес „шедьоврите“ от тази епоха. Като цяло аз ги наричам „френски филми“, защото френското кино е заседнало в този период, и дори съвременните френски и европейски продукции имат сходни белези като прекомерен артистизъм, подлудяващо бавно темпо, алегории и потискаща и протяжна музика.
В края на краищата целта на киното е да достави, ако не удоволствие на зрителя, то поне удовлетворение, да му разкаже някаква история чрез силата на образа, да отправи някакво послание и да предизвика неговите емоции и одобрение. Ако филмът не успее да постигне този ефект у публиката, той не е добър и бива заклеймен с ниски оценки. В някои случаи обаче филм, който не отговаря на тези изисквания, неочаквано постига фурор първо у критиката, а после и у публиката. Обикновено това се получава, когато филмът преднамерено е насочен единствено към аудиторията на кинокритиците, за да може те да се самопревъзнасят колко са прекрасни, а и филмът покрай тях. Скорошен пример за такава творба е филмът „Джоукър“, който страда от същите пороци – т.е. в цялост е хипердосаден, но за критиката сякаш е най-прекрасното райско изживяване на земята. Други примери са „Интерстелър“, „Разяреният бик“ и повечето на Фелини и Антониони, и Роман Полански, както се пее в песента.
„Сега не гледай“ няма почти никакъв сюжет. Ето каква е историята, за да не се налага да губите два часа от живота си. Доналд Съдерланд и Джули Кристи са семейна двойка с две деца. В началото на филма дъщеря им се удавя, след което те се преместват да живеят във Венеция, където Съдерланд бачка като църковен реставратор. Един ден докато обядват в някаква кръчма, те се запознават с две английски дъртофелници. Едната от тях е сляпа, нека условно да я наречем Вангелия, но е ясновидка и казва на Кристи, че мъртвата им дъщеря е сред тях и ги предупреждава да напуснат града. Кристи е супер щастлива, че дори не на този свят дъщеря ѝ продължава да съществува, след което следва една от най-протяжните и неадекватни секс сцени, заснемани на кинолента.
Съдерланд и Кристи се въргалят вдървено и антиеротично в леглото, докато монтажът редува кадрите на голите им тела с това как се обличат. Защо? С каква цел? Секс сцената е по-жалка и от тази в „Стаята“ между Джони (Тони Уайзо) и Лиза, но за сметка на това продължава около 10 минути и в нея няма нищо артистично. Всъщност кинематографията на филма е наистина впечатляваща и има доста сцени на пустата Венеция, които са наистина красиви, и много добре заснети, но сексът в началото не е от тях, и създава точно обратното впечатление. То е излишен грозен пълнеж, за да може филмът да достигне предварително планирания обем от два часа.
Кристи продължава да се вижда с бабетите и се опитва да ги лансира на Съдерланд, който обаче е скептичен и раздразнителен. Сляпата вещица казва на Кристи, че съпругът ѝ е надарен с умението да пророкува, но не го е развил. В началната сцена на филма Съдерланд наистина е показан как предусеща, че нещо се случва с дъщеря му и се втурва да я спасява, въпреки че не може да види как тя се дави в потока зад къщата им. За съжаление той е твърде бавен и не успява да я спаси. Междувременно става ясно, че във Венеция броди сериен убиец, който… убива хора. Вечерта след втората среща на Кристи с бабките Съдерланд получава международно обаждане от Англия. Освен загиналата дъщеря съпрузите имат и син, който са оставили да учи в пансион на Острова, но е пострадал при инцидент. Кристи веднага заминава при момчето, а Съдерланд остава да работи. Докато отива на работа на следващия ден, той вижда лодка-катафалка, в която плават двете бабички и жена му. Съдерланд почва да вика към Кристи, но тя не го забелязва.
Естествено в този момент ми стана ясно, че Съдерланд има видение за собствената си смърт и че жена му всъщност не е там, а той вижда своето си погребение. Това е очевидно почти за всеки без да е ясновидец, освен може би за 95% от критиците, които явно са толкова погълнати от сцените с мъгла и птици, че пропускат този факт, за да може в края на филма да се шокират, че са гледали „Обичайните заподозрени“, а също и за режисьора, за да може да показва още 50 минути сцени с пешеходци, които се разхождат във Венеция. Съдерланд отива в полицията и обвинява вещиците, че са отвлекли жена му. За миг помислих, че гледам комедия, защото Съдерланд предаде на полицейския инспектор скици на двете стари моми, които изглеждаха по този начин:
От кинематографична гледна точка ъгълът на камерата е интересен и оригинален. От гледна точка на повествованието сцената е смехотворна, защото до този момент е установено, че Съдерланд е художник – реставратор, който обаче носи две скици, сякаш рисувани от шимпанзе с левия крак. По някаква случайност обаче полицията успява да открие възрастните госпожи по показаното описание и да ги арестува.
Малко по-късно на Съдерланд се обаждат от Англия. Оттам се включва Кристи и го уверява, че всичко е наред със сина им. Следва сцена с разговора на съпрузите, който целенасочено е подвеждащо предаден от режисьора, без това да се отрази на сюжета. Съдерланд настоява, че е видял Кристи във Венеция, тя обаче игнорира всички негови реплики в този смисъл, сякаш не ги чува и отклонява разговора в друга посока. Това е изкуствен и принуден мистицизъм, без обяснение. Кристи казва, че си тръгва моментално и ще се прибере вечерта. Тоест в диалога между двамата очевидно има празноти, но това се оказва без значение за последващото развитие на фабулата. Надзорниците на пансиона питат Кристи дали ще си вземе довиждане със сина ѝ преди да си тръгне, на което тя отговаря, че вече са си казали чао, поради което няма причина да го прави отново. Това е поредната абсурдна и нереалистична сцена, която просто не мога да разбера как не е заклеймена от всеки гледал филма. Наранена майка, загубила едното си дете, лети спешно в друга страна, защото второто ѝ дете е пострадало. Там го вижда за… да речем 30 минути, след което отива да се разбере с администрацията на пансиона и същата вечер отпрашва обратно за Венеция, без изобщо да го погледне. Леле каква родителка. Или леле какъв филм – да пробутват подобна сцена, която Роджър Еберт естествено не е забелязал, защото е бил месмеримизиран от птици и мъгла пред обектива.
Сега филмът влиза в най-яката си част. Съдерланд отива в полицията да се извини на бабуните, че ги е арестувал поради глупост. В участъка открива само сляпата Ванга и ѝ помага да се прибере в хотела, в който тя живее. Пътешествието му отнема може би 20 минути, предадени в реално време по алеите на пустата Венеция. Когато стига до дома на старицата, отвътре отваря сестра ѝ. Тя казва, че е разбрала, че са напуснали участъка по-рано и някак си е успяла да ги изпревари и да се придвижи по-бързо по таен партизански път. След това Съдерланд си тръгва. В същия момент Кристи пристига в хотела на бабките, а Ванга изпада в транс и призовава да върнат Съдерланд обратно. Кристи и виждащата баба обаче го изгубват от поглед.
Съдерланд вижда дъщеря си. Мъртвата му дъщеря. Тя подскача по лодките, акостирали в канала, облечена в същото червено палто, в което за последно сме я гледали в началото на филма, когато се удави. Съдерланд вече вярва на бабите (кой знае защо) че дъщеря му е жива. Тоя я преследва до тавана на една от къщите. Там я настига. Тя се обръща….
И се оказва, че е джудже сериен убиец, което вади нож от джоба си и прерязва гърлото на Доналд Съдерланд, и той умира за 15 секунди. Метър и пет високото джудже заколва метър и деветдесет високия Доналд Съдерланд и той умира драматично. Във следващата сцена бабите и Кристи пътуват в лодката катафалка и погребват Доналд в повторение на сцената, която е показана по-рано във видението на персонажа.
Край
Но не е краят това. Извън абсурда на изложения сюжет режисьорът Никълъс Роог използва редица изключително подвеждащи похвата, за да поддържа напрежението на филма, които не водят до никъде. Роог фалшифицира сцените, за да създаде лъжливо напрежение, което просто трябваше да бъде разпердушинено от критиката, вместо тя да се радва на прекомерната естетика на кадъра. Режисьорът използва нещо, което бих определил като обратно действие на пушката на Чехов.
Антон Чехов е руски астронавт от Стар Трек, който, може да се каже, че е от основоположниците на съвременната драматургия. Според Чехов в едно драматично произведение всеки елемент трябва да има своето предназначение за придвижването на фабулата напред. Така (казва Чехов) ако в първо действие на стената има пушка, то във второ действие, тя трябва да гръмне. В „Сега не гледай“ има цяла Чехова артилерия, която не гръмва, а служи за отвличане на вниманието от елементарния сюжет. Така например една от бабите има интересно перлено бижу, което се показва няколко пъти в близък план, сякаш ще има някакво значение за сюжета. Е, няма. На няколко пъти вниманието на зрителя се привлича чрез диалог до серия снимки на мъртвите деца на двете баби. Развитие на повествованието в тази посока няма. Един от персонажите е шефът на Съдерланд. Той е загадъчно изглеждащ кардинал, който на няколко пъти загатва за мистицизъм и гледа виновно и подозрително. Оказва се, че така просто си е гледал. Същото се отнася за полицейския инспектор, комуто Съдерланд докладва „отвличането“ на жена си. Инспекторът през цялото време прави подозрителни коментари, гледа разсеяно и притеснено. Причина обаче няма, както се оказва. Всички тези елементи са в пряко нарушение на Чеховия принцип на драмата. Те са използвани да излъжат публиката. Тя очаква пушката да гръмне. Тя очаква да се придаде смисъл на тези сцени и да им се даде обяснение, но това не се случва.
При толкова недостатъци наистина не разбирам как този скапандурски филм може да намери такава подкрепа в професионалните среди за своето съдържание, но ето че той продължава да има репутацията на един от най-великите филми на всички времена. Честно казано „Сега не гледай“ би бил къде по-добър филм ако се бе фокусирал над серийното джудже. Серийно джудже обикаля Венеция, убива хора с нож и скрива труповете на дъното на каналите. Колко по-интересно би било това за гледане от всякаква мелодрама за предчувствия, за която даже имах предчувствие, че ще е зле.
И на последно място искам да кажа няколко думи за актьорската игра. Актьорската игра е слаба, колкото и да се подмокрят апологетите на този филм. Джули Кристи e добра, за това проблеми няма. Сляпата вещица се казва Хилъри Милър и е отвратителна. В сцената, в която трябва да се пресъздаде нейният контакт с дъщерята на Кристи, шестдесет годишната Ванга се опипва и пъшка в симулация на оргазъм, която е изключително неприятна, ненужна и перверзна. Кардиналът и полицейският инспектор ( в ролите Massimo Serato и Renato Scarpa) са абсурдни. С оглед на това, което се случва, те са толкова неадекватни, като причината е възможно да бъде отново в целенасоченото ръководство на Роог, за да заблуди публиката или, което за мен е по-вероятно, че те са италиански актьори, неговорещи английски, които не разбират добре сценария и затова изглеждат не на място. Подобна е ситуацията с нашия „Мастер“ Стефан Данаилов, когато „играе“ в чужди филми. Не че Данаилов е добър драматичен актьор от рода на… да кажем Дениъл Дей Люис или Морган Фрийман, но все пак не е и Томи Уайзо. Но понеже не говори чужд език, той не знае какво се очаква от него, импровизира и изглежда нелепо. По същия начин сцените с италианските актьори изглеждат сякаш те нямат никаква идея какво правят на снимачната площадка и следват инстинкта си. И за десерт имаме Доналд Съдерланд. Човекът толкова преиграва, че дори Никълъс Кейдж би трябвало да му се поклони на места. Играта му е такова мрънкане и блещене, сякаш гледах Чарли Чаплин.
“Сега не гледай“ е един от многото филми от 70-те, които смятам, че трябва да изгледам, защото се водят класика. За всички от тях имам подозрение, че ще са огромно разочарование и мъка, но все пак дългът на съвременния критик е наистина да спаси зрителя от подвеждащите ревюта и губенето на време и да му даде обективно мнение дали един филм си струва или не.
И какво по дяволите стана със серийното джудже?
Оценка 3 от 10 – заради мъглата и птиците в пустата Венеция.