(2018) режисьор Райън Куглър
Черната пантера е, както биха казали американците, афро-американски супер герой, нищо че произхожда от измислената африканска държава Уаканда, а не от Съединените щати. Той направи дебюта си в „Капитан Америка: Гражданска война“, след което Марвел или Дисни са решили да направят филм само за него. Смятам, че идеята за филм, изключително за черен супергерой, е поредният стремеж на Холивуд да изглежда политически коректен, а и за да спечели черната публика, която по принцип не си пада по такъв вид филми. Въпреки че ако бъдем обективни, филм с черен супергерой има и преди “пантерата”. Казва се “Блейд” 1, 2 и 3 и е много як, без да остава неприятното впечатление, че е предназначен специално за черната публика. Блейд 1 и 2, (3 е тъп, честно казано) са страхотни филми и никой не би се оплаквал за цвета на кожата на Уесли Снайпс. Причината това да е така, е че в “Блейд” не са кастнали преднамерено само черни актьори, за да демонстрират, колко анти-расистки е филмът пред черната публика.
Всъщност черната публика си пада по филми, в които участват черни актьори и то предимно черни актьори, а не просто някой-друг тук-там черен за разнообразие. Иначе тенденцията от последните 20 и повече години е очевидна в мейнстрийм филмите задължително да се включва поне по един, ако не главен, то поне важен черен актьор. Даже напоследък черният не умира първи, а втори или трети (шега). Поради тази причина Самюел Джаксън участва в Звездни войни 1-3, Джон Бойега в 7 и 8, Дон Чийдъл се пови в Железният човек, където играе железен човек, Форест Уитъкър има роля в Роуг едно, Л.Л. Куул Джи в „Синята бездна“ и т.н. Това обаче не е достатъчно за черната публика, която главно си харесва филми, в които не участват бели.
това са филми, които черните по принцип кльопат 😉
Така например в зенита си като кино звезда Еди Мърфи снима поредица от комедии като „Пристигане в Америка“, „Бумеранг“, „Вампир в Бруклин“ и „Смахнатият професор“, където тенденциозно не е включен нито един бял актьор. Тази тенденция е отявлен пример за обратната дискриминация в съвременния свят. Лично аз нямам нищо против в един филм да участват черни и бели рамо до рамо, ако това е представено балансирано, както би било в живота. Още като малък бях много впечатлен от “The defiant ones” с Тони Къртис и Сидни Поатие – филм още от 1958 г., който поставя въпроса за расизма и по-специално, че расизмът не е присъщ на човека, а му е вкоренен от средата.
„Изкуплението Шоушенк“ с Тим Робинс и Морган Фрийман е един от любимите ми филми, голям фен съм на „Блейд“, „Джанго Ънчейнд“, „Полицаят от Бевърли хилс“, „Мъжете в черно“, и въобще не ми пречи черен актьор да е в главната роля. Когато обаче съвсем преднамерено екранът се запълва с черни хора, даже не само екрана, а и снимачната площадка (режисьорът на „Черната пантера“ Куглър също е черен, че и нищо особено не е режисирал преди това), за да може да се задоволят расовите прищевки на „афро-американците“, не мога да бъда спечелен за каузата. Те (поне мнозинството им) изглеждат като чудни хора наистина. Уж мразят расизма, а не усещат, как тяхното отношение към останалите е всъщност расисткото. Същевременно, за хора, уж горди с произхода си и с расовата си принадлежност, черните демонстрират странно желание да не бъдат такива. На прима виста се сещам за Майкъл Джексън, избелил кожата си и деформирал чертите си до неузнаваемост в желанието да прилича на бял. Или Бионсе, която в деветдесет на сто от снимките си е фотошопирана до леко мургава жена с руса коса и изправени къдрици.
Това е един и същи човек
А това е 100% афро-американска жена
В действителност дискриминацията не е в цвета на кожата, а в отношението към тези с различна кожа. Черните изглежда не съзнават това и в почти всеки аспект в ежедневието си търсят и откриват дискриминация спрямо тях, заради комплекса им за малоценност: във филма има преимуществено бели – това е защото филмът е расистки; няма нито една номинация за Оскар на черен актьор – расова дискриминация, разбира се, не че просто тази година не са имали добри роли; в университетите се изучават само бели автори на английски език като Шекспир, Байрон, Стайнбек, Шели, Хемингуей и т.н. – защото в академичните среди мразят черните. Не защото просто черните нямат автори, творили на английски. От друга страна не съм видял бели да искат квоти в леката атлетика, баскетбола, бокса и други физически изискващи спортове, в които черните традиционно са много по-изявени от останалите. На практика в момента расовата дискриминация се демонстрира главно от черните и не бива да се подхранва, като се продуцират филми единствено за тях. За студията обаче това не е проблем. Те хем печелят газилион милиона долари, хем манифестират колко расово непредубедени са, което си е двоен плюс.
Като оставим социалния аспект настрана, „Черната пантера“ е доста обикновен и скучен екшън. Както намирам „Антмен“ за изключително слаб филм, така смятам и че „Пантерата“ е тъп, без значение цвета на кожата на супергероите. Черната пантера е името на краля на Уаканда – свръх развита и тайнствена африканска държава, която по принцип страни от цивилизацията, защото я презира, тъй като арогантно смята, че е по-напреднала и по-заслужила от останалия свят. С други думи Уаканда е емблематичен пример за дискриминация и шовинизъм, но за продуцентите това не е никакъв проблем, защото въпреки че в останалият свят се включват и всички останали африкански държави и черното население на света, изглежда сякаш единствените важни са черните уакандийци.
Братовчедът на краля на Уаканда му отправя предизвикателство и двамата се бият за трона, обаче братовчедът е лош. Това е с две думи сюжетът. Очевидно не става дума за „Глутница кучета“, „Матрицата“, „Индиана Джоунс“ или „Фарго“. Претоплен сюжет, заснет за черния пазар, ако мога така да се изразя, който не заслужава повече от 2 звездички по десетобалната скала.
(1931) режисьор Чарлз Чаплин
След констатацията, че оценките ми за всеки следващ филм на Марвел стават все по-ниски, реших да разнообразя с нямата класика „Светлините на града“ с Чарли Чаплин. Може би на света няма човек, който да не харесва Чарли Чаплин и да не цени високо всеки негов филм. Наистина Чаплин започва творчеството си още в зората на киното и съществено допринася за развитието на кинематографията, но все пак трябва да се държи сметка, че за повече от един век киното значително се е променило, както са се изменили и вкусовете на хората. Разбира се, че съм гледал „Светлините на града“ и преди, но още като малък и помня, че много ми беше харесал и много се бях смял. От друга страна доста филми, които бях боготворил като дете, с израстването почнаха да ми се струват прехвалени, ако не и тъпи. Това особено важи за буфонадите от началото на 20 век, особено Лоръл и Харди, които в днешно време почти не мога да изтърпя. Разбира се, съществуват и шедьоври като „Safety last”, „Way down east“ и “The great train robbery” (последните два не са комедии), и разбира се „Светлините на града“. Дори след толкова години филмът много ми хареса, беше забавен и трогателен.
Тази каскада наистина е заснета както се вижда. Няма сини екрани и лигавщини
Скитникът – Чарли Чаплин – се влюбва в сляпо момиче (Вирджиния Шерил), което продава цветя, и след като разбира, че предстои тя да бъде изхвърлена на улицата, защото не може да си плати наема, той прави всичко възможно за да спечели пари и да я спаси. Честно казано, доста от моментите ми се сториха не чак толкова смешни както преди, а има една сцена, която направо ми беше противна. За да осигури средства за момичето, Скитника се договаря с един боксьор, когото среща на улицата, да изиграят привиден мач, след което да си разделят наградата, независимо от това кой победи. Докато чакат да дойде техния ред за ринга, съмнителният боксьор научава, че полицията идва да го арестува и си бие камшика. Пред перспективата мачът да се провали импресариото подбира някакъв случаен хулиган от улицата, който очевидно може да направи Скитника на шницел. Нашият се панира и се опитва да привлече вниманието на побойника, като прави серия от доста гей физиономии, които изобщо не ми харесаха. Не знам дали тези мимики по онова време просто не са били възприемани така, както биха били възприети днес, дали Чаплин преднамерено е търсил такъв ефект или дали се е случило така, че не успял да се изрази по начина, който е целял. След това обаче следва великата сцена с боксовия мач, която докато има кино, ще се смята за една от най-интерсните, най-смешните и най-добре заснетите за всички времена.
https://www.youtube.com/watch?v=btLDdpf9YAE
Оценка 8 от 10 звезди, както винаги е било.
КАПИТАН АМЕРИКА: ГРАЖДАНСКА ВОЙНА
(2016) режисьори Антъни и Джо Русо
Отново се върнах към Марвел, защото времето до премиерата на новите Отмъстители намалява. Вече бях гледал „Капитан Америка: Гражданска война“, или както го превеждат на български „Войната на героите“ и му бях дал много ниска оценка – 3 или 4. Филмът ми се беше сторил супер тъп, с прекомерно много анимирани ефекти и твърде много наврени супергерои, с единствената цел да изглеждат повече и по-грандиозни. Всъщност това е точно така и следва много стара тенденция в комикс филмите – след като супергероят победи най-яростния си враг, 2-3-ма по-слаби врагове, да се наложи да се противопостави на себе си. Спайдърмен 3 се бие срещу себе си, Супермен 3 се бие срещу Кларк Кент, Х-мен 2 се бият едни срещу други и сега Отмъстителите се разделят на две фракции, защото половината от тях смятат, че трябва да отдадат суверенитета си на Чичо Сам, за да ги контролира, докато другата половина считат, че разполагат с много повече добродетели от някакви политици, за да им бъде казвано къде и как да ходят да се бият. Лично аз съм на страната на втората група, оглавявана от Капитан Америка, защото дори най-съмнителният супергерой изглежда много по-чист в сърцето от най-добронамерения политик и като цяло политиците до един са корумпирани, зависими от задкулисната олигархия лицемерни нищожества, често впиянчени и глуповати, но попаднали в управлението поради стечение на обстоятелствата. За да има трета серия на филм обаче, не всички отмъстители споделят моето виждане и се изправят в двубой едни срещу други.
Тъпото в цялата история е, че макар да носи грандиозното заглавие „Гражданска война“, продуцентите не могат да си позволят в действителност да поставят персонажите си в смъртоносна битка, което, щеше да е мегаяко. Баналните герои като Наташа Романов, Хоукай и Сокола би следвало да станат на пица в първите 3 минути от конфронтацията, обаче всъщност не става така. Отмъстителите хем се ненавиждат, хем се щадят и пазят. Много мерси, Дисни, захаросани приказки не ми трябват, вземете Тарантино и нека той да ви покаже как могат да се направят едни Отмъстители.
Във всеки случай, след като изгледах доста от филмите, предхождащи „Гражданската война“, преди да я повторя, преходът дойде на място много по-плавно. Първият път се чудих почти през цялото време – какви са тези типове, от къде се пръкнаха, какво могат и какво искат. Така че филмът всъщност ми хареса, въпреки вече изредените недостатъци.
Да, противопоставянето беше пресилено, но накрая Отмъстителите се разпаднаха като Бийтълс и затова Капитан Америка: Гражданска война получава 5,5 от 10 точки. Не е като първите два филма, но не е и „Черна пантера“ или „Антмен“, макар и двамата пръднали герои да се появиха в един момент.
(2018) режисьор Ерик Коли
„Видяна последно в Айдахо“ е съвсем пресен, пресен филм, който имаше рейтинг около 7 в IMDB на премиерата, не помня от колко гласували, но не са били много, предвид, че днес рейтингът му е 5.1 от 225 жертвали се. Реших, да го гледам, защото голяма част от коментарите бяха колко изненадани са как очевидно нискобюджетна продукция може да е толкова изпипана. Това, естествено не е така. Нищо пипано няма наоколо.
Разбира се, не се лъжа от подобни фалшиви коментари на студиото, но все пак реших да изгледам филма, заради Каспър Ван Дийн. Не защото съм особняк, за когото Каспър е някакъв Робърт де Ниро, а защото съм голям фен на „Звездните рейнджъри“, филмът, с който Каспър ван Дийн стана известен. „Звездните рейнджъри“ е на Пол Верховен, което естествено означава много брутален и натуралистичен екшън. Верховен ми е един от най-любимите режисьори, направил „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и „Първичен инстинкт“ и точно това, което най-ми харесва у неговия подход е натурализма при заснемането на всяка сцена. Верховен не се притеснява да заснеме как Кларънс Бодикър унищожава ръката на Алекс Мърфи с чифте от един метър в Робокоп.
Как Дъглас Куейд откъсва ръцете на Рихтер в Зов за завръщане или как Катрин Трамел си показва путката в Първичен инстинкт. Същевременно „Звездните рейнджъри“ е филм, който няма нищо общо с едноименната книга на Робърт Хайнлайн, също моя любима, и затова лентата беше малко разочароваща. Във всеки случай рейнджърите ми е много любим филм, кефя се на Кланси Браун, Дайна Майер, НПХ (Нийл Патрик Харис) Майкъл Айрънсайд и разбира се на Каспър ван Дийн. Също съм гледал няколкото доста незадоволителни продължения на „Звездните рейнджъри“, двата анимационни пълнометржни филма и анимационния сериал.
Уви, „Видяна последно в Айдахо“ не е режисиран от Верховен, а и Каспър Ван Дийн играе един от лошите. Според официалния синопсис филмът разказва как главната героиня излиза от кома, след което започва да получава видения как ще бъде убита, което слага началото на състезание с времето докато тя се опитва да оцелее. И докато това наистина е така, очакването за мистика са абсолютно неоправдани. Изобщо не се разбира как и защо са се появили тези видения и какъв е произходът на нейното ясновидството. Персонажите до един са абсолютни карикатури, започвайки с Каспър ван Дийн. Ясно е, че човекът не е Грегъри Пек, но той достига нови низини във вдървеността си в този филм. Изобщо толкова трагично некадърна актьорска игра не съм виждал отдавна и то от абсолютно целия кастинг… Може би не е лошо да отида на български театър, за да вляза в тон.
Най-смешното в целия филм е, че добрите преследват мистичният сив кардинал, който дърпа конците на мафията, наречен Декастро, който накрая след небивал обрат се оказва не само този, който е най-вероятно да не е, а е и възможно най-глупавият избор. Няма да кажа кой е Декастро, за да не развалям впечатлението от филма – хахахаха, но все пак пояснявам, че Декастро е псевдонимът на лошия. Пояснявам, защото това трудно се разбира в началото на самия филм. След като се наслушах на „Декастро това, Декастро онова и на няколко пъти превъртах лентата («) за да разбера кой е той, се оказа, че няма как да се разбере на този етап. Това е пример за лоша кинематография впрочем. Сериозно, ако не възнамерявате да гледате Айдахото, но все пак за вас представлява интерес кой е Декастро, прочетете сюжета в уикипедия.
Давам оценка 4 от 10 звезди, заради звездните рейнджъри.