Това е продължение на анализа на „Топ Гън: Маверик“ . Първият мост може да се прочете тук.
Част IV. Сюжетът (продължение)
И така Том Круз се връща в Топ Гън. Топ гън е училище за пилоти, в което биват допускани само най-талантливите летци, за да станат още по-добри. В първия филм Айсмен (Вал Килмър) и Маверик (Том Круз) бяха съперници като курсанти в Топ гън. Айсмен с основание смяташе, че Маверик е изключителен, но опасен пилот, защото има много голямо его и мисли на първо място за себе си. След като Маверик спаси живота на Айсмен след бойна мисия обаче двамата станаха приятели доживот. Както казва самият Айсмен – “все още мисля, че си опасен, но винаги бих искал да летиш до крилото ми”. Сега с помощта на Айсмен Маверик получава последно назначение в Топ гън като пилот, защото никой във флота (те са флотски пилоти, а не са ВВС) не иска да има нищо общо с него. Маверик мисли, че ще му възложат много важна мисия, но се оказва, че назначението му е да стане инструктор. Мисията ще бъде възложена на млади пилоти, а Маверик ще трябва да ги обучи. Той не е много ентусиазиран да бъде учител, защото това не му е в характера, още повече вече е бил инструктор и не се е получило (първият филм завършва как Том Круз иска да бъде назначен за инструктор в Топ гън). Айсмен обаче изтъква, че няма друг, който да обучи пилотите за важната мисия, която трябва да изпълнят, а един от тях е лейтенант Брадли (Рустър) Брадшоу (в ролята Майълс Телър) син на лейтенант Ник (Гуус) Брадшоу, (в ролята Антъни Едуардс) който беше втория пилот на Маверик в първия филм. По време на обучението им в Топ гън Гуус загина, след като Маверик загуби управлението на самолета им. Пилотите катапултираха, но главата на помощника му се удари в стъклото при екстракцията, счупвайки черепа или врата му. Сцената със смъртта на Гуус, по-точно сцената след смъртта му, когато двамата пилоти са в морето, а Маверик е прегърнал тялото на приятеля си и държи главата му над водата, въпреки че знае, че е мъртъв, е доста трогателна и е може би най-добрата в първия филм. Разбира се Маверик се чувства отговорен за съдбата на Рустър, като син на приятеля му, но както се оказва, той е спънал кариерата му, като е изтеглил документите му от военната академия. Маверик е направил това заради Гуус и съпругата му (Мег Райън), но естествено Рустър не вижда нещата по този начин и се чувства предаден и прецакан.
Мисията, която трябва да се изпълни, е да се унищожи завод за ядрено оръжие. Филмът не казва къде се намира инсталацията, но на всички ни е ясно, че е в русия. Пилотите имат сравнително кратко време да се подготвят, защото инсталацията е почти завършена и скоро ще бъде заредена с ядрено гориво. Ако бъде унищожена след това ще има изтичане на радиация, което ще е провал. Заводът се намира в планинска местност в нещо като кратер на вулкан, защитен от многобройни батареи на противовъздушна отбрана с ракети земя-въздух. В небето патрулират най-новите руски самолети от 5-то (4+) поколение СУ-57. В близост има и военно летище, което веднага би изпратило подкрепление в случай на тревога. Единствената възможност за поразяване на целта е да се лети ниско с много висока скорост по продължението на криволичещ планински каньон, като непосредствено преди кратера да се предприеме стръмно изкачване, последвано от внезапно пикиране, пускане на бомбите и отново рязко изкачване. Бомбите трябва да отбележат пряко попадение в доста малка цел, защото в противен случай ще се взривят на повърхността, а няма да навлязат дълбоко в самото съоръжение… Ако това звучи познато, то е защото абсолютно същия боен план имаше атаката срещу Звездата на смъртта в Звездни войни, епизод 4.
По-интересното е обаче, че тази идея не е на Джордж Лукас. Tой също я е откраднал от един много стар черно-бял филм за Втората световна война, наречен „Разбивачите на язовири“. The Dam busters от 1955 г. проследява истинската история, в която ескадрила бомбардировачи на съюзниците трябва да унищожи язовирна стена на Третия райх.
Стената е защитавана от смъртоносен флак и единствената възможност е да се лети ниско по продължение на реката, на която е построен язовирът, като при приближаването трябва да се освободи специално проектирана подскачаща бомба, която след пускането си ще отскочи няколко пъти от водната повърхност подобно на хвърлено камъче във вода и ще се детонира при сблъсъка със стената.
Маверик започва обучението на пилотите, но то не върви особено продуктивно. Личният проблем на Рустър с Маверик пречи на тренировките, а и той е твърде предпазлив. Друг пилот – лейтенант Джейк (Хенгмен) Сересин пък е прекалено самонадеян и безотговорен, подобно на Маверик в първата част на филма. Командирът на базата адмирал Симпсън дава да се разбере, че не може да понася Маверик и единствената причина да го търпи е Айсмен, който е използвал влиянието си, за да възложи мисията на стария си боен другар. В един момент нещата изглежда, че няма как да се получат и Маверик е на път да се откаже. Тогава Айсмен го привиква, за да го мотивира. До този момент Айсмен не е показван в кадър, а само под формата на чат кореспонденция по телефона с Маверик. Ролята на Айс отново се изпълнява от Вал Килмър, който уви изглежда много съсипан. Килмър има само няколко реплики, за които даже четох, че били компютърно генерирани, защото не може да говори заради операция от рак на гърлото. За да преодолеят тази трудност сценаристите са се придържали максимално към действителността, като са изградили персонажа на Айсмен точно като болен от рак на гърлото.
Няколко дни след срещата им Айсмен умира, което още повече затруднява мисията. Без протекцията на Айсмнен адмирал Симпсън просто решава да уволни Маверик и да процедира както си знае, променяйки бойния план и повишавайки риска от провал. Групата на пилотите е още по-демотивирана от уволнението на инструктора си и сюжетът достига може би най-ниската си точка. За да повдигне духа на хората си Маверик открадва самолет и започва сам да изпълнява тренировъчния план. Ако успее, той ще покаже на учениците си, че мисията може да бъде изпълнена и ще им вдъхне увереност. Следващата сцена е една от най-яките във филма. Камерата се сменя и следи панорамно как изтребителят на Маверик маневрира в каньона, след което показва самолета отзад и най накрая отпред, където се вижда лицето на Том Круз. Главата му се клатушка наляво и надясно в зависимост от виражите на самолета, притисната от ускорението. Чува се тежкото му дишане и изобщо зрителят сякаш усеща на какво напрежение е подложен Маверик и какво усилие му коства летенето. Маверик успява да изпълни плана и да порази целта, което е прието с възторг от всички, дори от адмирал Симпсън.
Моралът е възстановен на пръв поглед, но за съжаление се оказва, че руснаците са изпреварили графика и ще завършат атомното съоръжение по-бързо от предвиденото. Така операцията трябва да се изтегли напред и адмирал Симпсън с неохота се съгласява, че Маверик трябва да води атаката, защото е единственият пилот успял да покрие норматива. Ескадрилата ще се състои от четири самолета разделени в две отделения. Водач на първото отделение ще е Маверик, на второто Рустър. Маверик гласува доверие на Рустър, отчасти поради сантимент, като се надява, че той ще се еманципира от задръжките и проблемите си и ще изпълни мисията. Хенгмен ще остане в резерв. В този момент на филма зрителите не могат да не се сдобият със злокобното предчувствие, че Маверик няма да преживее мисията, както обикновено се случва, когато менторът придружава протежето си на мисия, за която не е готов. По този начин започва да се натрупва напрежение и Дисни (Лукас артс) могат само да се научат как това се прави. Например в почти всички нови Звездни войни съдбата на героя е предварително известна, поради което няма как публиката да е емоционално ангажирана, когато гледа предисториите им. Как може зрителят да си помисли, че Анакин Скайуокър е в опасност във който и да е от епизодите I, II или III, щом всички знаят, че той е Дарт Вейдър, който умира в Епизод 6? Как може публиката да се разтревожи за Хан Соло или Оби-уан в респективните им филми, щом се знае съдбата им? В това отношение сценаристите на „Топ гън: Маверик“ наистина са се справили добре.
Мисията започва и ако до този момент зрителите са си мислели, че гледат впечатляващ екшън, ги чакат големи и приятни изненади. При наближаването на бойната група на самолетоносача, от който ескадрилата трябва да излети, към района на бойното действие се засичат два патрулни Су-57 във въздуха. Както писах в техническите подробности, тези изтребители не са много стелт и са засечени от американските радари. Проблемът е, че патрулите вече са във въздуха. Преди да излети ескадрилата на нашите хора по план трябва да бъдат изстреляни крилати ракети, които да унищожат близкото летище. В момента, в който летището бъде атакувано обаче, руснаците ще се досетят за атаката и ще изпратят вече вдигнатите във въздуха патрули да пазят инсталацията. Мисията виси на косъм, но американците вече нямат избор и трябва да рискуват. Ракетите са изстреляни и ескадрилата излита. Отново започва да се натрупва напрежение, защото Рустър изостава от Маверик. Той никога не е успял да достигне нужното темпо при тренировките и сега изглежда, че ще се провали, защото винаги е предпазлив и внимателен. Подобно на самия Маверик в „Топ гън“ от 1986 г. Рустър за кратко се вцепенява, но в един момент получава прилив на решителност и започва да наваксва изоставането. Ракетите удрят летището и руснаците вече са под тревога. Те почват активно да търсят нападателите, но вече е късно. С изключителен пилотаж ескадрилата успява да достигне до кратера, изкачва се стремглаво, пикира, бомбардира целта и отново се издига над планините. Целта е поразена.
—–
И когато зрителят си мисли, че кулминацията е достигната – както в „Звездни войни“ при взривяването на Звездата на смъртта и при „Разбивачите на язовири“, при събарянето на стената, където напрежението спада… се оказа, че екшънът тъкмо започва….