(2022) режисьор Джоузеф Козински
Преди няколко седмици гледах на кино новия „Топ гън“. Както може би е известно на всички „Топ Гън: Маверик“ е продължението на режисирания от Тони Скот „Топ гън“ от 1986 г. Първата част се смята за невероятен екшън шедьовър със самолети, а аз не мога да го понасям, затова на път към киното имах по-скоро негативна нагласа, очаквайки поредната прекомерно напомпана с тестостерон глупост и след прожекцията останах супер изненадан, защото страшно ми хареса. Филмът е много добре издържан във всяко отношение, изключително интересен, напрегнат и забавен е, което е рядкост в наши дни. В главната роля е Том Круз, който играе американския пилот на изтребител от флота на САЩ Пийт (Маверик) Мичъл.
Рядко съм толкова впечатлен от филми и имам толкова неща за споделяне, така че анализът ми се получи непоносимо дълъг, затова ще го разделя на няколко части и на няколко отделни публикации. Частите не са еднакви по големина, затова по няколко от тях ще се съдържат в отделните публикации, като ще включа линкове към предишните постове за удобство.
Част I. Размисли за Том Круз
В последно време Том Круз се очертава като една от последните мега звезди в Холивуд. Той прави каквото си иска, снима каквото си иска и изобщо не му пука от тенденциите, които са: 1) да се заснемат по 20 топ продукции по комикси годишно; 2) да се заснеме всяка дума, която може да се определи като фентъзи, включително и български книги-игри; 3) да се заснемат още ненужни сериали по Междузвездни войни с истории, които вече знаем как ще завършат. На фона на тази тенденция рядко може да се види нещо наистина интересно и Том Круз понякога ни го дава, което му прави чест. Малко актьори са достигали статуса на Круз и подобно на него са се задържали там толкова дълго. Сещам се за Клинт Истууд и Слай. Преди време такъв беше и Мел Гибсън, но след като се оказа, че в живота е абсолютен задник, който бие жени, той отпадна от тази класация. Отпадна и Джон Траволта, след като почна да изкуфява, макар че Траволта преди да бъде върнат в меинстрийма от Тарантино беше почти забравен за около десетилетие. Отпаднаха и Кевин Костнър, Еди Мърфи, Майкъл Дъглас и Брус Уилис, които също имаха много силни позиции за десетилетия. Така че Том Круз е нещо като институция.
Ние с Том Круз имаме дълга история. В началото на кариерата му не му бях особен фен, а и той не беше кой знае какъв актьор. Круз го раздаваше по-скоро секс символ, въпреки ниския си ръст, и в 90% от ролите си имаше едно и също изражение – на нахакания тарикат с ослепителна младежка усмивка. Точно същия стереотип изпълнява и в оригиналния „Топ гън“. Помня някъде по това време, в края на 80-те, когато тъкмо в социалистическата ни страна вече можеше да се намери видео от Кореком или с връзки, как една моя братовчедка се прехласваше по него. „Ама гледал ли си „Коктейл“? Ама какъв е сладур. Ама колко е готин…“ „Не, не съм гледал скапания коктейл и няма да го гледам. Достатъчно е да видя афиша на “Коктейл”, за да се издрайфам. Гаси тъпия Том Круз, дето въздишаш по него с лилипутския си ръст и гага като на Гонзо, който само се хили като слабоумен, защото си мисли, че е голям пичага.“ Даже го наричах по едно време Том Хруз с пренебрежение, защото беше тъпак.
В последствие обаче мнението ми започна да се променя. Не че започнах да го харесвам особено, но той направи няколко много впечатляващи роли в доста добри филми като „Роден на Четвърти юли“, „Рейнмен“, и особено „Фирмата“. „Фирмата“ е много хубав филм по адвокатския трилър на Джон Гришъм, в който Хруз много ми хареса как играе. В последствие много ми хареса и „Майнорити рипорт“. Все пак това е филм на Спилбърг по сюжет на Фил. К. Дик и обяснимо е на много високо ниво. По това време Том започна да се забърква със Сциентологията. Сциентологията е нещо като модна религия на холивудските звезди, основана от неоснователно прехваления писател-фантаст Л. Рон Хабърт. Преди Том Круз главен поддръжник на тази религия беше Джон Траволта, но след заснемането на филма „Бойно поле Земя“ (по роман на Хабърт, продуциран он Траволтата), който се смята основателно за една от най-големите тъпни на Земята, Траволта си провали кариерата и беше изритан от топ ешелона и на църквата, и на Холивууд.
Бидейки религиозен сектант Том Круз отново стана Хруз и избягвах филмите му. Особено ми беше смешно, когато разбрах, че се е въплътил в ролята на Джак Ричър. Джак Ричър е герой на английския писател Лий Чайлд в серия от криминални романи. Ричър е бивш майор от Военна полиция, висок 193 см. Той е нещо като Гробаря от кеча, ако Гробаря, вместо да се бие на ринга в „Първична сила“, обикаляше света, за да прави добри дела. Ричър е огромна машина за справедливост, която попада в различни ситуации, но винаги върши добро и разрешава престъпления с уменията си на детектив от военна полиция. Така че Хруз да играе Ричър беше смехотворно, защото разликата между Ричър и Хруз във височината е почти един Том Хруз. В началото на годината излезе сериал “Ричър” с Алън Ричсън, който аз много харесах. Там Ричър наистина изглежда като истинския.
Така или иначе в последните няколко години Том Круз престана да ми е толкова неприятен. Изгледах всичките му филми и трябва да кажа, че има доста добри, въпреки че има и бози. Но това което най-много ми хареса е, че той наистина снима каквото пожелае, без да се влияе толкова от тенденции и без да ни пробутва поредния комикс, защото това е модерно. Е, имаше един трагичен римейк на „Мумията“, който уби амбицията на Юнивърсъл да си направят собствена комикс вселена, но това е малък грях.
Предисловието се получи малко дълго, но беше нужно да изтъкна, защо за мен не беше лесно да се освободя от предразсъдъците си и да изгледам „Топ Гън: Маверик“ с лека ръка.
Нататък следват спойлери и моят съвет е да се продължи с четенето едва след като се изгледа филмът, защото си заслужава.
Част II. Сюжетът
Филмът започва в днешно време, т.е. 36 години след случилото се в първата част. Маверик (това е позивната на героя на Круз – Пит Митчъл) е летец изпитател, който ще тества нов прототип на свръхзвуков боен самолет, наречен „Даркстар“, който може да развие до мах 10 (10 пъти по-бърза скорост от звука). В деня на теста екипът на Маверик по план трябва да достигне скорост от мах 9, но става ясно, че в базата ще пристигне високопоставен генерал (Ед Харис), който ще дръпне шалтера на „Даркстар“, за да може финансирането да бъде пренасочено към неговия проект на безпилотни дронове. Маверик и екипът му решават да направят теста, като се опитат да достигнат мах 10 преждевременно, като по този начин запазят договора си. Сержантът на Маверик изрично му напомня, че за да успеят, трябва да достигнат само до мах 10, не повече. Но Маверик, верен на себе си, продължава да ускорява до 10,4, когато самолетът се разпада и той оцелява по чудо. Така, въпреки че тестът е успешен, прототипът е унищожен и програмата е прекратена благодарение на Маверик, който все още е самонадеян и рисков пилот, както и в първата част на филма. Маверик очаква да го уволнят, но получава преназначение в базата Топ Гън, благодарение на стария си познайник Айсмен (Вал Килмър) който вече е генерал, за разлика от Маверик, който още е капитан. И много ясно, че ще е капитан – не може да унищожаваш прототипи за милиарди, защото си инфантилен тъпанар и едновременно да правиш кариера.
Част III. Технически подробности
Тук искам да отворя една скоба и най-напред да се съглася с Ед Харис, че бъдещето на ВВС е на безпилотните дронове. Самолети, които не е нужно да имат скъпо животоподдържащо оборудване, които не рискуват живота на пилота си, които не са лимитирани от човешката издръжливост при маневриране и т.н., далеч превъзхождат тези с жив човек на борда. На второ място, самолет, който развива до 10 пъти скоростта на звука, звучи готино за филм като „Топ Гън“, но е неправдоподобно и неоправдано да бъде създаван. Всъщност в момента най-новите бойни самолети от 5-то поколение F-35 Lightning II имат топ скорост мах 1,6; F-18 Hornet (на които основно летят във филма) достигат до мах 1,8. По-старите самолети като Mиг-29 и F-14 Tomcat развиват значително повече – около мах 2,3, като дори изтребители от 3-то поколение като Mиг-21 са способни да летят с над 2 пъти скоростта на звука. Руските изтребители от 5-то поколение Су-57 уж развиват до мах 2, но това не е проверено, а и те в действителност не са баш 5-то поколение, защото нямат стелт режим, поради което през 2018 г. Индия развали договора с русия (малката буква „р“ не е правописна грешка) за доставка на този вид самолети. Така че сега само русия притежава такива изтребители, но най-вероятно те не са повече от 2 бройки.
Причината за това новите бойни самолети да не са така бързи както по-старите е, че реално скоростта им не е от голяма полза. С ракети те могат да поразят целите си от много далече, а в близък бой не могат да се движат със свръхзвукова скорост защото няма да бъдат маневрени и ще са изключително неточни. Така високата максимална скорост би била от полза в хипотезите, при които самолетът се опитва да избяга, което е невъзможно, защото не би могъл да изпревари ракета, а и за защита от ракети са измислени по-ефективни мерки, или другата необходимост за бързина би била, самолетът да се придвижи по-експедитивно от началната си точка до целта. Проблемът е, че толкова ускореният полет води до огромно нарастване на разхода на гориво, което означава, че намалява обсега на действие или с други думи бързият сaмолет може дори да не достигне целта си, след като остане без керосин. Толкова за техническите подробности, които правят филма малко невероятен, но не са болка за умиране и не развалят впечатлението.