(2024) р. Марк Савидж
Тия дни гледам в Замундата тоя торент. “12 до полунощ” – чистак нов филм от 2024, а от снимчицата на афиша натрапчиво изпъква Чарлз Бронсън. Тъкмо протривам ръце как ще напиша във форума: „аве, Льоло, Чарлз Бронсън е умрял преди 20 години, не се излагай, поправи си торента…“, когато изведнъж вроденото ми желание да не се излагам, ме кара все пак да проверя тоя филм в т.нар. „енциклопедия ИМДБ“… И, леле, той филмът верно 2024. Но в каста няма Бронсън. Човекът на преден план на афиша е Робърт Бронзи, актьор от унгарски произход, чиято отличителна черта е… че прилича на Чарлз Бронсън. Загадката е разкрита, но… любопитството не е задоволено.
При по-внимателно вглеждане в плаката се забелязва върколак, разхождащ се по жп линията на заден план, под огромната пълна луна и огромните изображенията на двамата главни актьори, което естествено доведе до мигновеното сваляне на филма. Филм с Чарлз Бронсън и върколаци на мен ми звучи като коледа е подранила тази година.
Както може да се очаква, продукцията е доста нискобюджетна и това е ясно на продуцентите, които са се опитали да направят филм от типа „толкова лош, че чак добър“. В интерес на истината те се справят задоволително със задачата. Историята е последователна, с интересен обрат накрая. Преднамерено Робърт Бронзи (в главната роля) играе стереотипно ченге от 80-те ала Чарлз Бронсън, на места разрушавайки „четвъртата стена“, представяйки се за истинския Чарлз Бронсън или някои от неговите герои на мачо-ченгета (поне аз така разбрах). Монтажът на филма също е доста приличен, както и операторската работа, освен на няколко места, в които е използвана клатеща се камера, за да замаже ниския бюджет.
Към слабите моменти на филма трябва да се причислят плачевната актьорска игра и отчайващите специални ефекти. Освен Бронзи във филма участва Тито Ортиз. Ако не знаете кой е Тито Ортиз, не се притеснявайте – и аз не знаех. Има го на афиша и първоначално реших, че е кечист от по-новото поколение – т.е. след Атитюд ерата, вероятно заради боксьорския гард, който е заел на снимката. Всъщност почти познах, защото се оказа, че макар да не е кечист, Тито Ортиз е специалист по бойни изкуства, или както ги наричат напоследък ММА бойци. Въпреки централното място, което Тито Ортиз заема на плаката, той реално няма голяма роля във филма и причината да го включат, е… Че е най-голямото име в продукцията, целящо да привлече зрители. По същия начин, по който Брус Уилис участва във всичките си филми след 2005 г., продуцентите са използвали Тито Ортиз като т.нар. geezer-teezer, за привличане на публика. Тито Ортиз това. От останалия кастинг единствено заслужава да се спомене Daniel Roebuck, който може би е единственият професионален актьор и когото съм виждал във филми.
Специалните ефекти също са потресаващо жалки. За съжаление това е голям проблем при филм с върколаци. Върколакът прилича на горилата от филма “Смяна на местата” с Еди Мърфи и е невероятно неубедителен, въпреки че режисьорът се е опитал да използва похвата „по-малкото е повече“, но без успех. Особено жалка е трансформацията на върколака от човек в чудовище, което въобще не може да се сравнява с класиката на “Американски върколак в Лондон” от 1981 г., поставила златния стандарт при заснемането на трансформацията на ликантропи и заснет преди повече от 40 години. Реално върколакът на афиша изглежда много повече като истински от чучелото във филма.
В заключение, макар евтината полупрофесионална продукция, 12 до полунощ ми хареса много повече от някои големи и претенциозни заглавия, които съм гледал напоследък. За разлика от обичайните негледаенми нискобюджетни бози, все пак филмът следва някакъв сценарий, без особени дупки, който има смисъл и не дразни зрителя с глупостта си.
6 от 10