Това е продължение на анализа на „Топ Гън: Маверик“ .

Първaта част може да се прочете тук.

Втората част:може да се прочете тук.

Третата част:може да се прочете тук.

Част VII. Приемственост

Когато имаме продължение на някой филм, както и когато имаме римейк, двете произведения неизбежно се сравняват едно с друго от зрителите. Проблемът при римейците е по сериозен, защото там става дума за буквално един и същ сценарий, така че за да изпъкне новият филм, трябва да покаже много повече, докато е ограничен до нещо, което вече се знае. При продълженията проблемите са от по-различно естество и трябва да бъдат решени успешно ако продуцентите действително искат да направят добър продукт.  Първият проблем е, че продълженията трябва да предложат нещо повече от оригинала и то не повече от същото, а нещо различно, но не много. В по-голямата си част продълженията са абсолютно същите като оригинала, защото на продуцентите не им се рискува, а и хората като цяло са тъпи и с малко реклама и напомпани ревюта биха харесали почти всичко. Например „Индиана Джоунс и последният Кръстоносен поход“ има абсолютно същия сюжет като „Похитителите на изчезналия кивот“. Наистина, технически, 2-рата част на Индиана Джоунс е „Храмът на обречените“. Тя обаче е предистория и не е така добре приета като първата серия. Затова Лукасфилм използват сюжета на първата част и в тройката, която се смята (и то е така) за най-якия Инди за всички времена. Тройката е по-мащабен и по-зрелищен филм и естествено е с Шон Конъри, но по същество е същият като единицата. Разбира се и трите Индиана Джоунса са шедьоври, но това са филми на Спийлбърг в най-добрата му форма. Примери за продължения по-добри от оригинала са „Пришълците“, „Терминатор 2“, „Лудия Макс 2“, „Империята отвръща на удара“. Втората част не трябва да се отдалечава твърде далеч от първата, за да не се дразни публиката, че ѝ пробутват съвсем различен филм под друг етикет. Например филмът „Титаник 2“ е доста по-слаб от „Титаник“… Това е шегичка всъщност. Малко хора знаят, че има филм „Титаник 2“, а още по-малко знаят, че „Титаник 2“ не е втора част на „Титаник“, а първа част на филм за кораб, наречен Титаник 2. За да е съвсем ясно, „Титаник 2“ се разказва за кораб реплика на Титаник, който инвеститорите наричат Титаник 2, и който е спуснат на вода 100 години след оригиналния кораб и който, подобно на оригинала, потъва на първия си рейс. Баси тъпата идея на инвеститорите (както на измислените за целите на филма, така и на реалните му продуценти) , но не мога да ги мисля. Техен проблем. Макар че, няма да ме учуди ако някой действително направи лайнер с името Титаник 2, който със сигурност ще има много пасажери особено за първия курс, за разлика от броя на зрителите на филма със същото име.  А сега сериозно – пример за продължение, което заблуждава зрителите, че е такова, e „Шотландски боец 2“. „Шотландски боец“ е много приятен филм за времето си (1985 г.) с музика на Куин, в който група безсмъртни се бият един срещу друг в смъртоносни двубои, докато остане само един накрая. На края на филма главният герой МакКлауд обезглавява всичките си противници (те само така могат да умрат- насилствено чрез декапитация) и печели „наградата“. И след като трудно би било да се измисли как тази фентъзи история може да бъде продължена, излиза „Шотландски боец 2“ – абсолютен миш-маш с извънземни, фантастика, екология и пр.

„Топ гън: Маверик“ се справя много добре с първия проблем. Без да променя особено сюжета и тематиката – все пак се вижда, че „Маверик“ е по-различен и по-сериозен филм от оригинала. Героят Маверик хем е пак същият пилот, хем вече е натрупал опит и е поочукан от живота инструктор. Вече не е толкова досаден като противните младоци, а и посланието на филма не е как няколко секс символа си мерят пишките в безсмислен и безинтересен двубой на фона на интересни сцени със самолети, а как старите предават опита си на младите, които съвсем естествено ще ги заменят, когато му дойде времето. И макар че това разбира се далеч не е най-самобитният сюжет на Земята, резултатът е много по-добър от „Топ гън 1“.

Вторият проблем на продълженията възниква, когато между първата част и продължението са изминали много години и зрителите изобщо не помнят изходния материал, не са го гледали или дори не са чували за него, защото не са били родени. С този проблем се сблъсква например „Блейдрънър 2049“ и не го решава особено задоволително. „Топ Гън: Маверик“ се справя по-добре, макар че воленс-неволенс използва някои сцени от първия филм като реминисценции. Някои от тези сцени, като тази със смъртта на Гуус, се вписваха прилично в продължението – други, като пеещият Том Круз, не струваха. В първия филм, честно казано, се пее почти колкото като в „Хобит“ на Питър Джаксън и не е приятно да се слуша, а още по-малко да се гледа. Има една ужасна сцена в бара, в която Маверик сваля Чарли (Кели Макгилис) и пее… И после има друга сцена, в която Гуус и Маверик пеят „Големите огнени топки“. Втората сцена е използвана в новия филм и макар да не ми е любима, разбирам защо Козински я е възпроизвел – за да подчертае приемствеността между двата филма.

По-интересни са обаче по-тънките асоциации между филмите. Една от тях е за връзката на Маверик с Пени Бенджамин (изпълнена от Дженифър Конъли във двойката). Според показаното на екрана Маверик и Пени са имали връзка, която не се е развила както те са очаквали, въпреки разочарованието на двамата. Не си спомнях Пени Бенджамин в първия филм, там мадамата беше Кели Макгилис, и си мислех, че Козински въвежда нов персонаж, който не се е появявал, но за който можем да си изградим предположения. Когато обаче изгледах отново „Топ Гън“ от 1986 същата вечер след „Маверик“, забелязах, че там има препратка към „дъщерята на адмирала Пени Бенджамин“, която Маверик явно е поругал и затова е бил изритан от назначението си. В първата част Пени няма екранно време и служи за типичната за филмите на 80-те сексистка препратка, как мачовците пилоти ебат безнаказано на ляво и надясно, но наистина придавайки на името образ чрез включването на Дженифър Конъли като Пени, Козински поправя една от глупостите на първата част и вероятно задоволява любопитсвтото на ултрафеновете, които поддържат страницата „топ гън вики“. Да има такава и вече я използвах в няколко линка по-нагоре. Ето я тук.   Други препратки не забелязах, но аз не съм и фен на „Топ гън“. Такива със сигурност има.

Част VIII. За ефектите

Колкото и да не ми любим „Топ гън 1“, трябва да призная, че ефектите му са много добри, не само за времето си, но и днес. Той е заснет на истински самолетоносач с истински самолети и е много реалистичен. Това отношение към реализма е прехвърлено и към “Маверик”. Очевидно във филма са използвани истински самолети за снимките, като анимацията не се набива на очи. Сравнен с нескончаемите визуални блудства на Марвел, Уорнър, Дисни и пр. „Маверик“ буквално изглежда реален. Човешкото око може да различи реалното от фалшивото, колкото и студиата да се правят, че не е така, или по-точно може би човешкото око не би могло да различи фалша, ако фалшът беше много добре имплементиран в реализма и много детайлно изпипан, както това е направено в този филм. Когато обаче трябва в кратки срокове да анимира 3 часов филм, естествено поемаш по кратки пътища, мажеш, мацаш и така нататък, разчитайки че зрителите няма да забележат хилядите неща които си набутал в един кадър. Екшън сцените в „Топ Гън: Маверик“ наистина изглеждат като в живота и са разкошни. По същата причина – че максимално се използват истински снимки, а не анимация  и понеже продуцентите са взели правилното решение, филмът не е 3д. Наистина, хайде да се спрат студиата с това 3д навсякъде – даже в романтични комедии, детски филмчета на Дисни и криминални класики. Филмите не печелят от това, че са 3д….Напротив – за да може да се гледат съмнително триизмерните ефекти, цялостната проекция е по-тъмна и нелицеприятна. Филмите, заснети в 3д, дори гледани двуизмерно са тъмни, потискащи и неприятни като визия. А най-тъпото е, че нещата са докарани до там, че днес не е рядкост в рекламата на някой филм като бонус да се изтъква, че лентата е 2д. Извинете господа от Холивууд, извинете, г-жо Катлийн Кенеди, но как така да покажете нормално заснет филм вече се води бонус? А едновременно и 3д също е бонус? Ми то всичко е бонус? Та така – „Топ гън: Маверик“ е заснет като истински филм, т.е. 2д. Заснет е главно с макети и истински самолети и с малко анимация и много практични ефекти както в най-добрите години на киното. Това го прави много изключителен филм. Изключително достоверно изглеждащ поне.

Част IX. За актьорите

Така. След 36 години от първата част кой ли е в главната роля в „Топ гън: Маверик“? Дали този пич е участвал във филма „Коктейл“? Дали същият пичага е младежът с ослепителна усмивка от оригинала? Накратко – да. Том Круз изглежда супер добре за 60-те си години и много добре си изпълнява ролята на остарелия Маверик. Очевидно Круз не се е подмладил с магия, но за да поддържа този си външен вид, освен някакви хирургически интервенции, човекът наистина е с желязна воля. Видът му няма как да не е резултат от много последователна фитнес програма, комбинирана с невероятна диета и пластична хирургия. Разбира се Маверик от новия филм няма как да мине за  19 годишен, но сравнен с неговите перове наистина е сякаш изскочил от „Коктейл“.

Особено шокиращо е сравнението между Круз и Вал Килмър, които са приблизително набори. Вал отново е в ролята на Айсмен, първоначалният конкурент на Маверик, който се превърна в най-добрият му приятел. Но в новия филм ролята на Айсмен е сведена до камео. През по-голямата част Айсмен общува чрез смс-и с Маверик, а когато се появява почти не говори. Вал Килмър наистина изглежда много тъжно, особено до младеещия Круз. Вал (I’m your Huckleberry) Килмър беше един от най-страхотните актьори на света и е просто трагедия да се гледа в „Топ гън: Маверик“. За разлика от Круз, който на 60 изглежда около 45, Килмър на 60 изглежда като на 90. Това е ужасно и разбира се ролята му е съвсем малка, но горкият той не прилича на човек. Съжалявам, но така стоят нещата, а което е по-лошото, е че Вал Килмър ми изглеждаше подут от ботоксови инжекции и медикаменти. Съчувствам му за състоянието, но се надявам гордият и непреклонен актьор Килмър да не се поддал на процедури за подмладяване, защото наистина ми изглеждаше като жертва на пластична хирургия. Килмър винаги е бил много своенравен актьор, за който най-важен беше реализмът в превъплъщението му и достоверността на ролята, а не чак толкова външния му вид. Всъщност Вал изглеждаше, че никога не се е стремял да стане суперзвезда, каквато беше амбицията на Круз. Затова би било жалко ако едва сега, когато кариерата му ефективно е приключила, той да се поддал на суетата. Ужасно е да изглеждаш на 90, особено когато равностойният ти Круз изглежда наполовина, но това е животът.

В новата версия не участва актрисата Кели Макгилис. В първата част тя беше Чарли – любовния интерес на Маверик, хубавелка, доктор по хиляда науки и специалистка по самолети, по ЦРУ, и т.н. и пр. като филм от 80-те н. Уви, Макгилис изглеждаше като тотална бабка още преди 20 години, което беше ужасно за нея, но разбираемо нямаше как да ѝ осигури място в новия филм. Ролята на новата мадама е поета от вече по-възрастната Дженифър Конъли (в смисъл че в сегашния филм е много по-възрастна от Макгилис в оригинала), но въпреки това е подходяща да си партнира с Круз за ролята.

В „Топ гън 1“ също участва Антъни Едуардс. Може би никой не знае днес кой е този тип, но с малко помощ от нашите приятели от IMDB ще се разбере, че в „Топ гън 1“ той изпълнява ролята на Гуус, а по-късно играе доктор Грийн в „Спешно отделение“, макар че никой не може да свърже двата персонажа. Честно казано знаех, но бях забравил този факт, но си го припомних.

В „Топ гън 1“ участват също и Мег Райън, Том Скерит и Майкъл Айрънсайд. Да Майкъл Айрънсайд – като в „I’ll see you at the party Richter”. Никой от изредените не присъства в двойката.

Що се касае за новите актьори – двама правят впечатление. Първият е Майълс Телър като Брадли (Рустър) Брадшоу, сина на Гуус. Поради желанието на режисьора за приемственост Телър има мустаци и прическа като тези на Антъни Дейвидсън в първия филм, въпреки че между двамата няма кой знае каква прилика. Телър придоби известност с участието си във филма Камшикобичуване/whiplash за амбициозния барабанист, тормозен от завистливия му учител. За ролята на учителя Джей Кей Симънс получи статуетка Оскар, което постави филма в светлината на прожекторите, макар че на мен не ми хареса изобщо. Телър не е лош актьор, през по-голямата част от филма, вярно че се цупи като тийнейджър, но представянето му е прилично. Втората актриса е Моника Барбаро. Тя изпълнява ролята на лейтенант  Наташа „Феникс“ Трейс. В действителност няма нищо впечатляващо около нейната роля, просто е готина и затова я включих в ревюто, за да покажа нейна снимка.

Част X За филма – заключение

Общо-взето това мога да напиша за „Топ Гън: Маверик“. Т.е. мога да дам и още ненужна информация и референции, но и така анализът ми се получи твърде дълъг. Филмът е много добър и особено впечатляващ на фона на нещата напоследък. Има добър, не уникален, но доста последователен сюжет. Ефектите са на изключително ниво и актьорската игра е доста солидна. Историята е добре интегрирана към първата част, даже е доста по-интригуваща, надграждайки един типичен мачо екшън от осемдесетте в наистина обмислен и направен филм.

8 от 10 звезди.