(1951) р. Джон Хюстън
След „Бял ловец – черно сърце“ (оригиналното ревю: тук) съвсем закономерно се заех с „Африканската кралица“, като в голяма степен това ми даде възможност да разбера по-добре някои моменти от първия филм и обратно. Наистина филмът е много добър, особено като се има предвид, че е правен преди 73 години. И ако се сравни с „Асфалтовата джунгла“, пак на Хюстън, заснет година преди това, се вижда изумителната разлика в класите на двете ленти. Джунглата принадлежи по-скоро на ерата на Чаплин, докато кралицата – на Копола. Филмът е цветен, текниколор, което се обсъжда и в „Бял ловец – черно сърце“ и наистина е заснет главно в естествена среда в Африка и само частично в студио в Лондон. Снимките на живо в Африка придават на филма мащабност и чувство за реализъм. Освен това има и подводни снимки, вероятно правени в студиото, но все пак доста новаторски за времето си.
В главните роли са Катрин Хепбърн и Хъмфри Богарт. Тя е сестра на английски мисионер в Африка, а той е канадски инженер, работещ към находящата се в близост до мисията мина. Богарт, чийто персонаж се казва Чарли, оперира парна лодка, наречена Африканската кралица, с която прави доставки на провизии по река Уланга в Танзания в навечерието на Първата война. Танзания по това време е част от германските колонии в Африка. В началото германските войници избиват паството на брата на Катрин (героинята се нарича Роуз), който получава инфаркт и умира. Чарли и Роуз се качват на лодката Африканската кралица и решават, че ще се спуснат по реката до езерето, намиращо се в английската част на континента, като ще унищожат патрулиращия там германски кораб, за да улеснят сънародниците си във войната срещу немците.
Следва това, което песрсонажът на Джеф Фейхи (Питър Верил) описва в „Бял ловец – черно сърце“ – Чарли и Роуз се борят с реката, преминават през бързеите, борят се с тропическата буря, борят се с германците, на косъм преминавайки покрай немски форт. Накрая се борят с плитчините, защото лодката засяда в тръстиките точно до езерото, но те нямат сили да вече да продължат, и когато губят всякаква надежда, нова буря вдига нивото на реката и понася лодката до езерото. Там те накрая намират немския кораб, който обаче се взривява… Но за щастие краят не е такъв и те не умират.
Хареса ми също играта на Богарт. Честно казано Богарт не ми е от любимите актьори, смятам го за твърде прехвален, като начинът по който играе обикновено е един и същ – на стоическия хладнокръвен мъжага с безизразно лице, чието изражение единствено е достатъчно за натрупване на напрежение. В комбинация че не е кой знае какъв хубавец, наистина ми е много чудно какво толкова го хвалят. В Африканската кралица той обаче показва, че наистина може да играе, като играта му е правдоподобна като на съвременен актьор, а не такъв от 30-те. Явно не само на мен ми е направило това впечатление, защото след като прочетох повече за филма, разбрах, че за Богарт е получил Оскар за главна мъжка роля. Това е единственият Оскар, който Богарт е получил в дългата си кариера.
В заключение „Африканската кралица“ е филм, който всеки обичащ киното е хубаво да гледа. Въпреки възрастта си той е доста по-впечатляващ и има по-съвременен вид от много филми от 60-те, 70-те, че даже и от 80-те години.
7 от 10 звездички